30/07/2023
КРАСОТАТА НА БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН...!
ХАЙДУШКИТЕ ВОДОПАДИ!
Намират се само на 7 км. от центъра на Берковица, и на 5 км. от завод Мрамор в кв. Беговица. Изключително живописно разположени в долината на Голяма река.
За Хайдушките водопади народът разказва интересни легенди...
В самото сърце на Берковската планина, там, където събират буйните си води трите реки - Сливашка, Ценкова и Средната бара, в сянката на огромните буки се намират два живописни водопада, познати от турско време като "Хайдушки водопади". Особено красиви са водопадите пролетно време, когато пенливите планински потоци се спускат стремглаво от планинските върхове, надбягват се надолу по дъната на долините, и тук, на това място правят красиви скокове надолу към вировете.Оттук буйните води на реката, добила мощ от сливането на трите реки, още по силно се хвърлят между скали и каменни прагове, за да достигнат след някое време Берковица, подсилени от още притоци отляво и от дясно на долината. Всичката тая красота, разположена под огромните вековни буки, придава на мястото особена тайнственост и загадъчност. Тази тайнственост се допълва и от преданията за народните закрилници- хайдутите, обитавали тези места. Дори в слънчев ден, под дебелата сянка на буките мястото около водопадите е тъмно и усойно, заобиколено от високите била на Клюндера, Тузлата, Дебели рид, Дългото било. А с настъпването на нощта водопадите изглеждат още по страховито. Точно тази им тайнственост е привлякла и приютила народните закрилници- хайдутите. В онези черни и мрачни времена на робство най смелите и силни мъже на майка България излизали в балкана, за да отмъстят - кой за сестра и родители, кой за либе...Нападали те бейските чардаци и конаци, погвали паши и бейове, мъстели за онеправданите български сиромаси.
Много пъти турците опитвали да хванат хайдутите, поставяли им клопки и капани, преследвали ги с голяма потеря, обграждали ги, но всеки път когато народните закрилници достигали до водопадите, следите им се губели.Понякога, когато турците били много, оставали дълго време край водопадите с надежда да хванат някой хайдутин, друг път хайдутите сами се появявали незнайно откъде, и убивали колкото могат от неприятелите си. След това изведнъж изчезвали, пак незнайно къде. Преданието разказва, че зад голям камък на единия водопад имало вход на пещера, в която хайдутите влизали когато били преследвани. Пещерата имала няколко разклонения. Едни водели навътре под планината, други завивали и се връщали в посока Берковица. Явно това давало възможност на хайдутите да се явяват в гръб на турците, и да убиват колкото могат от тях. С течение на времето никой турчин не смеел да пристъпи дори денем към водопадите, камо ли нощем. Не знаели насилниците откъде я камък или нож ще излети, или пък куршум ще изсвири. Водопадите станали непристъпна крепост на народните закрилници.
И днес, едно от нещата с които се гордее Берковица е красивата местност с водопадите, разположена в полите на Берковския балкан, обвита в тайнство и загадъчност - местността Хайдушки водопади.
Историческите факти сочат, че в Берковския край са се подвизавали голям брой хайдушки чети. Това са четите на Ангел Войвода, на Момчил Войвода, на Стефан хайдуко от Гушанци, на Димитър Джунин, на Маринко-комита от Черкаски, на Ердан Войвода, на Войводите Коста, Яким, Вълчан, Мартин, на Минча Войвода.
Легендата за Хайдушките водопади е обобщена и разказана от Илиян Иванов-Мечо турист.
От защитена местност Хайдушки водопади тръгват множество маршрути, водещи към планинското било. Един от най- популярните маршрути е по било Тузлата нагоре към връх Тиганчето и връх Голям Ком.
ПРИРОДАТА Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ!
ДА Я ОБИЧАМЕ И ПАЗИМ! 30.07.2023 г.