Почивки с намаление в чужбина. Вижте най-известните за?
(11)
Почивки с намаление в чужбина. Вижте най-известните забележителности в света със собствените си очи. Сега - на по-ниска цена.
...Когато танцуваш в собствения си ритъм, хората не трябва да те разбират, не е нужно да те харесват, може дори да те мразят,
но..... повечето от тях искат да имат достатъчно смелост да направят същото...
Антъни Куин.
Танц Сиртаки от филма "Зорба Гъркът", 1964г
Обява:
Отново търсим човек за работа на брояч на молекулярни реакции с изотопи от ядрения разпад и на трифазни циклотронни уранови фотосинтезатори.
Наличието на опит не е задължително.
Днешният ми герой, човекът, който ме вдъхнови е Питър Динклидж. От плъховете, мизерията и студа до фактор, с който режисьори и сценаристи се съобразяват. Малък човек с големи мечти, който знае какво иска и си преследва целите. Независимо от здравословното си състояние, подигравките и независимо от другите.
От такива хора се научаваш на упоритост. Защото както казва Михаил Лермонтов: "Човек,който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи."
Питър Динклидж е актьор, който най-вероятно става популярен в България, а и за света, с епичния сериал „Game of Thrones“. До този момент актьорът има няколко роли, но негов....
И там горе се дигитализират. Аз не бих приел поканата... 🤣🤣🤣
Днес е много специален ден. Поне за мен. Всеки път, когато е 2 Юни и завият сирените, аз спирам да правя каквото правя и заставам на едно място, отдавайки почит на Ботев и всички, които са се жертвали, за да бъда аз свободен днес. И всеки път мнозина правят същото. Ако шофираме - спираме! Ако вървим - спираме! Ако сме легнали - ставаме! И просто отдаваш почит. И просто те полазват тръпки, когато видиш как не си единствения, който го правиш това. Как ежедневието на всички спира. Поне за минута. Поне 1 ден в годината.
Обаче...
На всеки 2 Юни има такива, които по никакъв начин не отчитат, че сирените вият, а хората са спрели. Които не заслужават да се наричат българи! Не заслужават свободата си! Каквото и да правиш, 1 минута не те бърка. Спираш, слизаш и изчакваш 1 минута. Толкоз. Другото е меко казано инфантилно!
Честит 2 Юни на всички спиращи, тачещи, уважаващи, помнещи и най-вече родолюбци!
Бъдете здрави!
Маркетинг трик за 410 000 долара, без да броим комисионната на Майкъл Джордан
🔥 През 1984 г. от Nike правят нещо откачено.
👉 Те плащат глоба в размер на 410 000 долара, само за да позволят на Майкъл Джордан да носи черни маратонки на баскетболния терен.
👉 По онова време в НБА има стриктно правило, според което баскетболните маратонки на играчите „ТРЯБВА да са 51% бели“.
👉 Ако това правило бъде нарушено, играчът ще трябва да плати глоба в размер на 5000 долара на мач.
👉 За сезон от 82 мача това прави 410 000 долара за глоби.
👉 Но Nike си е Nike и те пращат Майкъл Джордан на терена с чифт черно-червени маратонки, които МОМЕНТАЛНО се открояват, тъй като краката на всички останали играчи са обути в бяло.
👉 Тези маратонки са първите от това, което днес познаваме като Air Jordan 1s.
👉 Така че, когато хората започват да говорят за това как „НБА глоби човек за това, че носи адски добре изглеждащи маратонки“, от Nike вече знаят, че техният маркетингов майсторски клас започва да се отплаща.
👉 Цялата тази драматична и противоречива история превъща Джордан във водеща тема за дълго време, което катапултира продажбите на Nike до невероятни висоти.
🔥 До края на сезона Майкъл Джордан става новобранец на годината в НБА.
👉 А Nike продава маратонки Jordan 1s за над 126 МИЛИОНА долара.
🔥 Към днешна дата, Jordan 1s все още са първите маратонки, за които се сещате, когато чуете думата „Nike“. 😉
👉 Миналата година цялата линия Jordan направи над 6,6 милиарда долара продажби и този красив растеж докара на Майкъл Джордан над 1,5 милиарда долара приходи.💰
Какво научих от "Игра на тронове":
There are two types of guys 😆
Не го познавам, макар че имам чувството, че го познавам, заради ролите му. Когато през 2022 бе диагностициран с афазия, си мислех, че не може да е това, понеже, ако беше това, щеше да се забележи във филмите му. И то доста по-рано. Надявах се да греша, разбира се. И тогава дойде пролетта на тази година и диагнозата беше поставена - фронтотемпорална деменция.
Ужасна диагноза. Бил съм свидетел какво става с хора, които страдат от деменция. Бавно, но сигурно губиш себе си. И няма лечение. Проблясъците, в които си с всичкия си стават все по-редки. По категоричен начин губиш искрата в себе си, душата и остава само обвивката-тялото ти. Във все по-редките моменти, когато си с разсъдъка си, не мислиш за себе си, а страдаш за това през какво преминават близките ти и искаш това да свърши. А за близките ти е най-страшно. Проблемите с говоренето прерастват в проблеми с разпознаването, промени в личността и поведението, проблеми с паметта в добавка с забавените умствени способности.
Ти си на 70, а изведнъж се събуждаш, мислиш, че си на 37, стягаш се и тръгваш за работа. Стигаш до работа и не знаеш къде си и защо си там. Объркан си, чувстваш се изгубен. Питат те кой си, а ти не знаеш или заявяваш, че си този, който си се събудил - на 37 и работиш тук. И никой не знае какво става. Докато през това време роднините ти се чудят къде си и се тревожат за теб...
И ето тази снимка. Свикнал съм да виждал Брус Уилис по друг начин, с друг поглед, с друго изражение, излъчващ друга харизма. Тук виждам един празен поглед на един изгубен човек. Жалко за актьора и човека. Надявам се семейството му да бъде добре!
P.S.: Моля, ако някога попаднете в такава ситуация със съмнения за такъв човек, проявете разбиране и търпение! Постойте с него, успокойте го и изчакайте полицаите, на които ще се обадите. Защото утре това може да сте вие.
Нещо неясно?!
Това е влакът от Лондон до Ливърпул! Не е първа класа!
Няма охрани и ескорти!
Името му е Пол Маккартни! Вози се във влак, при това не луксозен.
Не му пречи СЛАВАТА, а е творец от световна величина! В "Бийтълс" е автор и съавтор на текстове и музика за над 50 хита. После същото, но като самостоятелен изпълнител.
Не му пречи ГОРДОСТТА! Негов е рекордът, вписан в Гинес - за най–успял композитор в историята на популярната музика. Няма място за сравнение с нашите успешни в музиката...
Не му пречи титлата СЪР и контактът с обикновени хора!
Не му пречи БОГАТСТВОТО! Започва с подарена китара от 15 лири, но още преди двайсетина години, става ПЪРВИЯТ музикант, чието състояние е над милиард долара.
Не му пречи, ЧЕ НЯКОЙ МОЖЕ да го помисли за ...стиснат! Защото е обявен за филантроп на 2012 г. с решение Националната академия за изкуства и звукозапис в САЩ. "Благотворителните му проекти нямат равни на себе си по своята ЩЕДРОСТ", се казва в официалното заявление на Академията.
Не му пречи СТРАХЪТ! Нима не знае как беше убит неговия партньор в творческия тандем - Джон Ленън?
Той ли не цени времето? Той ли няма коли, пари, фенове? Той ли не знае що е комфорт и изобилие? Цени го, има ги и знае!
Но той е голям - ТОЙ е сър Пол Макартни и още не са измислени купе или влак, които да го принизят!
Отиди и виж...
Ти чул ли си..? За Черното море...
За планини... Докосващи небето...
За земя на Ханове - Царе...
Властвали, на три морета..!
Ти чул ли си..? За таз Земя...
Родина на владетели... Достойни...
Поставили в нозете си Света...
С армии от славни... Войни..!
Ти чул ли си..? За тоз народ...
Създал от племена... Държава...
От всяко селище... Издигал град...
И всеки бил готов... Да се сражава..!
Ти чул ли си..? За таз страна...
За тоз Народ..! За тези хора..!
Които днес се борят за храна...
За педята Земя..! За двора...
Ти чул ли си..? Иди и виж..!
Народ..! От който произхождаш..!
Държава, на която не държиш...
Създала Свят..! Във който се разхождаш..!
Chris Heart ©️
New Beginning
07.02.2023
London
Как вдовицата на създателя на шевните машини "Сингер" даде лицето си на Статуята на свободата!
Животът на Изабела Бойе е като вълнуващ роман. Тя е родена в Париж, в семейството на баща сладкар от Африка и майка англичанка. Кръстили я Изабела, красиво име, което трябвало да да бъде в основата на красива съдба. Скоро става ясно, че природата е дарила Изабела с особена красота и още прекалено млада тя става модел. На 20 години се омъжва за 50-годишния производител на шевни машини Айзък Сингер, а след смъртта му става най-богатата жена в страната. И нищо чудно, че точно тя е избрана за модел на Статуята на свободата, защото тя въплъщава американската мечта, която се е сбъднала. След като остава вдовица, Изабела започва да пътува из целия свят, търсейки нови интересни познанства и предизвикателства, била още много млада, за да се погребе под траурните одежди. Тя се омъжва повторно за холандския цигулар Виктор Робстет, който е световна знаменитост и граф, така че Изабела става и графиня. Скоро Изабела става звездата на светските салони в Америка и Европа, и е канена на всички светски събития. На едно от тях тя се запознава с известния френски скулптор Фредерик Бартолди. По това време Бартолди е бил под силните впечатления от пътуването си до Съединените щати, от мащабите на страната, от нейните природни дадености, от хората там и вече бил приел предложението да създаде статуя, символизираща независимостта на Съединените Щати. Скулптурата щяла да бъде подарък от Франция в чест на отбелязването на 100-годишнината от независимостта на държавата. Така се ражда идеята гигантската статуя да представлява жена, държаща факла в едната ръка и скрижали в другата, с датата на приемане на Декларацията за независимост на САЩ. Бартолди толкова бил впечатлен от лицето на Изабела, че решил да я използва като модел на своята скулптура. В резултат на това на остров Бедлоу, в залива на Ню Йорк, е издигната статуята на Свободата с фигурата на древна богиня, но с лика на Изабела Бойе - Сингер. Избела се омъжва и за трети път, на 50 годишна възраст за Пол Сохеж, известен колекционер на скъпи произведения на изкуството. Живее до 62 години и умира през 1904 година в Париж. А статуята с нейното лице продължава да се издига над остров Бедлоу, символизиращ основната американска гордост - Свободата.
"Интересни Факти ,Загадки ,Мистерии и Истории от България и Света"
Сиромашка Нова година
Бяха кум и кумец. Живееха в две села, които разделяше
голяма бърчина, дол и пак бърчина. И двамината бяха фукари: имотът им бе колкото да се каже, че имат имот-малко, ала и двамината имаха по много деца-по пет. Родеше ли кумицата, раждаше и калманата.
Срещу една Нова година кумът натовари на мулето двата плетени коша, постла ги на дъното със слама, тури по две деца в тях, покачи на самаря най-голямото, накачули ги със старото халище и по малък ручок тръгнаха с жена му на госте у кумеца. Хем да посрещнат заедно Новата година, хем и да къснат
по някво блаженко от неговата софра. Коремите им се беха остъртъргали и сбърчили ,като подлоги от стари цървуле.
Времето бе хубаво. Едно слънчйце бе огряло и хич нe мясаше да е насреде зима, ала като превалиха бърчината и търнаха да се спускат надолу по долът, небето се нагрочи. Събраха се ,като на топка черни и бели облаци, задуха вятър, заприхвърква сняг и стана тъмно като в рог-не можеха да видят къде стъпват.
Децата се разреваха.
− Чума дано та! Пусто дано ти остане и намерата, и госткото − прокълна кумицата,свила се надве.
Кумът не я и чу. Завърза юлара на мулето и го пусна само да си избира пътя. Повървяха ,колко повървяха и изведнъж мулето спря. Кумът го удари с тоягата и му рукна да тръгне, ала то хич се и не помръдна. Тогава излезе напреж и като се впули, видя, че е спряло пред голяма порта. Бяха в дола, пред портата на Рашкината воденица. Почука с тоягата, ослуша се, пак почука, по-трети и таман се чудеше, ако няма хора вътре, как да влезе, че там им бе спасението, мандалото хлопна и вратата се отвори.
На вратата стоеше с борна в ръка дядо Трифон, воденичарят.
− Дядо Трифоне, изпаднахме-изплака кумът,търнали сме да идем до кумеца, ама в тъмното намотахме пътя.
Дечурлигата премръзнаха.
− Бре хора, къде ще ходите в .такова време.
Влизайте бърже тука!
Разтовариха мулето и внесоха кошовете с децата направо вътре, във воденичарската стаичка, разпалиха огъня, стана топло. Разшаваха се, разговориха се. Измъкнаха се децата от кошовете и се заиграха с котката.
− Никъде няма да вървите по-нататък,рече им дядо Трифон.
-Напълнихте ми и воденицата, и душата-берекетлия ще да е Новата година. Добре че не си отидох в село. Ама и къде да ида
-бабицата умря, децата се пръснаха като пилета,
задомиха се и я сам останах да кукувам.
− То хубаво викаш, дядо Трифо-подхвана кумът,ама децата, какво да правим, гладни са, пък нищо не си носим. Викаше жената да опечем клин, ама я не й дадох. Сега съм пишман.
Жената погледна мъжа си учудена. Те нямаха у тях патати, той за клин приказва. Имаше в един пакул малко мисирено брашънце и го чуваше, та с цигаридите, дето й бе дала комшийката, на Нова година да изтъркалочи качамак и да го забели с тях, ала той, мъжът й, като рече: ще вървим у кумеца, та ще вървим.
− Я мога да нахраня още толкова като вас-рипна дядо Трифон, да речеш, че бе на осемнайсе години.
−Имам и мисирено и ръжено и пшеничено брашно от уема съм го сбирал. И масълце се находа, и яйчица, и шарланец,
и сланинка-от всичко по малко има. Ала нали съм самичек, каквото и да късна, не ми е сладко. Пък сега разгеле заедно
ще посрещаме Новата година.
−То е тъй бе, джанъм-отвърна кротко кумът.
-Ала голям масраф ще направим, та викам да си платим.
Каза го колкото да се намери на дума,в кесята освен огнивото, чакмака и праханта, друго нямаше.
А,сакън! Дума да не става за плащане,възпротиви се дядо Трифон.
− Немойте ми отнема радостта!
− Е, га е тьй надигна се кумът,жено, запрятай ръкави!
Стори най-напреж качамак, че той най-бърже станва, сетне омеси брашно и опечи кулаци. И клин ще сториш, пък може и някво яйце със сланина да опържиш. Ага е, да е!
Няма да трошим хатъра на дяда Трифа.
Бяха омели тавата с качамака, когато на вратата се почука.
Дядо Трифон отиде да отвори и след малко се върна с други седем души-мъж, жена и пет деца.
− Ха,рече кумът и рипна.
-Ако си ти, кумец?!
− Я съм, куме,отвърна кумецът изумен.
-Ами вие как тъй тука?
− Бехме търнали нах вас, ала времето...
− Че то и ние бехме търнали нах вас. Воденичарската стаичка жужна. Още една тава качамак разпитиха, изядоха и нея, свариха яйца, опекоха кулаци, дадоха на децата орехи да си играят... Стана весело.Дядо Трифон откачи бъкелчето с ракия, отпинаха от него и късваха за мезе кисела лахана. Пийнаха и жените, разпяха се, воденичарят развеселен наду гайдата, мъжете свалиха дуламите, жените клъшниците. Фанаха се на хоро около воденичния камък, тупаха ноги, подрипваха, викаха до омаляване... Сетне пак влезаха в стаичката, децата заспаха, скупчени едно до друго, пък другите отново наобиколиха софрата. Ракията в малкото бъкелче се свърши и дядо Трифо откачи бъкела с вино...
И както си седяха, един по един се извратиха на гърбовете
и заспаха.
Утрината дрезгавият глас на петела разбуди дядо Трифон.
Той стъкна огъня, излезе навънка и се върна със снопче дрянови пръчки. Сетне разбуди децата и даде всякому по клонче.
− Хайде сега-рече им, удряйте бащите и майките ви
и викайте: „Сурва, сурва година, весела година!"
ХРИСТО ДАСКАЛОВ
,,Родопски сладкодумци"
Пий там, където конят пие. Конят никога няма да пие лоша вода.
Сложи постелята си там, където е удобно на котката.
Яж плодове, на които се спира червея.
Смело бери гъби, на които има мушички.
Сади дърво, там където къртица копае.
Строй дом, там където змия се препича.
Кладенец копай, там където птиците гнездят в жегата.
Лягай и ставай с кокошките, ще имаш златно зърно за деня.
Яж повече зелено и ще имаш силни крака и издръжливо сърце, като на звяр.
Плувай често и ще се чувстваш на земята, като риба във водата.
Често гледай към небето, а не към краката и твоите мисли ще бъдат ясни и леки.
Повече мълчи, отколкото говори и в твоята душа ще дойде тишината,а духът ти ще бъде мирен и спокоен.
Старец: / Серафим Саровский /
🇧🇬❤️🇧🇬
Ето какво казва на снаха си майката на Христо Ботев, баба Иванка:
"Сполай ти, булка, че склони да вземеш моя гидия, дето никоя друга не се намери да го поиска за мъж и къщовник, щото ми е той буен и народолюбив, а таквиз като него не умират под покрив. Едно ще ти кажа, Венето: рече ли да тръгне, не го възпирай. Дорде съм го носила под сърцето си, все към Балкана съм гледала... Той му е нему и дом и молитва... А който умира за свободата, той умира за вярата. И е почитан за светец! Тъй учеше синовете си даскал Ботйо, баща им.
Айде, останете си с Бога, а мене не ме мислете..."
Такива думи може да изрече само една силна майка!
Поклон!
"Били ли сте на изток? Разхождали ли сте из шарените пазари, облечени в дълги дрехи в светли цветове. Без значение къде са ви отвели ниско бюджетните полети и коя страна точно сте посетители, изтокът със сигурност е оставил следва в душата ви. Ако трябва да обединя с една дума усещането за този подреден хаос, то това е думата „шум“. Малко изненадващо е, че мислите ми, за да опишат идеалния човек, се насочиха не към хора, а към места, но приемам лутащото ми съзнание по-скоро за дар, отколкото за нещо, което трябва да бъде поправено. Заради това, мога да кажа, че за мен, идеалният човек днес не е шум. Той не е пъстра, ориенталска улица с подвикващи продавачи и аромат на подправки. Той е тих човек със спокоен поглед, изпълнен с хъс и увереност, сам, тих. "
⚠️❗️ 🦔 ❗️ ⚠️
🦔 Ако през студените месеци намерите "мъртъв" таралеж, не го погребвайте, не го изхвърляйте в кофа за боклук... Никой не иска да види мъртво животно в двора си или на пътя, но това може да е таралеж, който спи зимен сън в продължение от ноември до март.
🦔 Обикновено копаят дупки, за да останат в безопасност, но имаме все по-малко зелени площи, храсти или гори и става все по-трудно да намерят безопасно място, където да прекарат зимата в сън.
🦔 Някои могат да влязат в дворовете ви, търсейки безопасност и топлина, за да заспят зимен сън, някои са толкова изтощени от търсенето, че в крайна сметка заспиват на различни странни места като крайпътни улици или тротоари.
🦔 Когато са в хибернация, сърдечната им честота и общото функциониране на тялото се забавят доста, като начин за пестене на енергия, което може да обърка човек че таралежът е умрял.
🦔 Във всеки случай, ако видите неподвижен таралеж, уверете се, че е на безопасно и топло място и че може да издържи 5 месеца.
🦔 Ако намерите таралеж в двора си или някъде на улицата, направете дупка в картонена кутия и на сухо, безопасно и тихо място, за да може да прекара студените месеци там.
🦔 Таралежите са застрашен вид, напълно безобидни са и много важни в нашата екосистема. Ядат бръмбари, охлюви, жаби, гущери, змии, включително отровни. Също така унищожават миши гнезда. Не се страхуват нито от пчели, нито от оси. Таралежът може лесно да унищожи гнездото на стършели и да изяде обитателите му, игнорирайки ухапванията им. Учените отдавна са забелязали имунитета на таралежите към силни отрови, включително ухапвания от усойници. Този феномен на антидот все още не е известен на учените.
⚠️ Бъдете наясно, когато видите таралеж през студените месеци. Не ви коства нищо да помогнете на толкова крехко животно. ✌️
🦔 Споделете 🦔
🇧🇬❤️🇧🇬
"Стойността на един човек се изчислява като дроб с числител. Знаменателят е това, което получава, а числителят - което дава на обществото. Ако някой не дава нищо, а само получава, неговата стойност е кръгла нула. А ако някой много дава, докато нищо не иска - стойността му клони към безкрайност."
Теодосий Теодосиев
На 17 години е отхвърлена от колежa.
На 25-годишна възраст майка й умира от болест.
На 26 години претърпявa спонтанен аборт.
На 27 години се омъжвa.
Съпругът й я малтретира. Въпреки това дъщеря й се рaждa.
На 28 години се развежда и е диагностицирана с тежка депресия.
На 29 години е самотна майка, живеeщa от социални помощи.
На 30 години тя вече няма желание да живее, но насочва цялата си страст към това да прави единственото нещо, което може да прави по-добре от всеки друг - писането на книги.
На 31 години тя най-накрая публикува първата си книга.
На 35 години издава 4 книги и е обявена за автор на годината.
На 42-годишна възраст продава 11 милиона копия от новата си книга в първия ден от излизането.
Тази жена е Дж.К.Роулинг, 57 год.
Спомняте ли си как e мислелa да се самоубие на 30 години?
Днес "Хари Потър" е глобална марка на стойност над 15 милиарда долара.
Никога не се отказвай.
Вярвай в себе си. Бъди страстен.
Работи здраво, защото никога не е твърде късно за нищо!
Следвай мечтите си!
“Любов беше моята дума, когато бях млад.
Сега думата ми е живот! Живее ми се! “
Стефан Данаилов
Три години от неговата смърт.
Поклон пред паметта му.
Петер Фрайхен (1886-1957) се смята за един от най-интересните хора, живели някога.
Той е датски писател, авантюрист, журналист, антрополог, актьор и много други, и със сигурност човек, когото смъртта го заобикаля няколко пъти по зрелищни начини.
Учи медицина в Копенхаген, той се отегчава, напуска колежа и отплава за Гренландия през 1906 г.
Той е придружен от приятел, когато стигат до целта си, пътуването продължава с над 1000 км с шейни.
По време на пътуването той се запознава с инуитите, с които търгува, ловува и научава езика им. По-късно той става техен защитник, критикувайки католическите мисионери, че показват липса на разбиране на културата.
Той и негов приятел построяват търговска къща в Гренландия през 1910 г., която служи и като база за други експедиции. Той се жени за инуит Наравана Мекупалук (която по-късно почива от грип) и има две деца от нея. До 1924 г. той изследва Арктика и запознава изследователите с инуитската култура.
При една експедиция, дълга няколко хиляди километра, той е затрупан от сняг, но няма никакво оборудване, с което да използва, за да се спаси.
Той се спасява, като прави кинжал от замръзналите си екскременти и си прокопава път през него. Когато се върнал в лагера, разбрал, че пръстите на краката му са измръзнали и е започнала гангрена, затова сам ги ампутира и на мястото им слага клинове.
От време на време се връща в Дания, пише за реномиран вестник и става редактор на списание, собственост на семейството на втората му съпруга.
След това навлиза в света на киното, отваря собствена компания и е сътрудник на Metro-Goldwyn-Mayer, който финансира новата му експедиция до Гренландия през 1932 г.
Той е и сценарист и спечелва Оскар за филма "Ескимос". Той изиграва една от главните роли в този филм.
По време на Втората световна война той често се сблъсква с проблеми. А именно, той мрази всяка форма на дискриминация, така че с гордост изтъква еврейския си произход при всяка среща с антисемити. Никой обаче няма смелостта да се изправи срещу мъж, висок два метра, когато се разбира, че е победил мечка. Той е част от датското съпротивително движение и се бори толкова смело, че Хитлер лично наредил на нацистите да го арестуват и екзекутират. Той е заловен във Франция, но успява да избяга от плен в Швеция. Там той се запознава с третата си съпруга, с която се премества в Ню Йорк, тъй като тя работи за списание Vogue. На тази снимка той стои до третата си съпруга, облечен в шуба от полярна мечка, която убива при самозащита.
В един момент той решил и тест от въпроси за 64 000 долара, като спечелил тези 64 000 долара.
Той прекарал последното десетилетие от живота си сравнително тихо, пишейки книги (написал десетина книги за Арктика и ескимосите), а също така оставил на света "Клуба на авантюристите", който съществува и до днес.
Гренландия, около 1920 г
„Дни наред съм заседнал в снежен подслон. Навън бушува виелица. Температурата е толкова ниска, че дъхът ми замръзва по стените на дупката в снега, в която съм. Ако не мога да изляза за известно време ще е твърде тясно за дишане. Студ, измръзване, хранителни запаси почти никакви и аз, решен да оцелея."
(От дневника му)
Веднъж, преди много време, вървях с баща ми, когато на един завой той изведнъж спря. След миг мълчание ме попита:
- Освен чуруликането на птиците, чуваш ли нещо друго? Изострих слуха си и след няколко секунди, отговорих:
- Чувам шум от каруца...
- Добре, каза баща ми. Това е празна каруца.
Попитах го:
- Откъде знаеш, че каруцата е празна, щом още не я виждаме?
И той ми отговори:
- Много лесно се познава кога каруцата е празна, това е заради шума. Колкото е по-празна, толкова е по-шумна, трака по-силно и вдига повече шум.
И днес, когато видя човек, който говори много, прекъсва, намесва се в чуждите разговори, доказва се по неподходящ начин, хвали се с това, което има, чувства се могъщ и презира околните, все още ми се струва, че чувам гласът на баща ми, който казваше:
"Колкото по-празна е каруцата, толкова повече шум вдига"
Една сутрин тя се събуди и сякаш чуваше шум от хола. За нейна изненада, видя съпруга си. Днес изобщо не го очакваше, защото знаеше, че е на път, тъй като работи шофьор на камион.
- Къде са ти нещата? - попита тя.
- Не ги взех, дойдох само да поговорим.
Тя беше шокирана, защото предния път се разделиха в разгорещен спор и след това не говореха с дни.
- За какво искаш да говориш с мен?
- Дойдох да ти кажа, че когато си тръгвах, между нас имаше безсмислени и глупави спорове, но искам да знаеш, че въпреки това, те обичам много. В последните няколко дни, хиляди пъти исках да ти се обадя, но моята гордост, моят инат, беше по-силен и не ми позволи! Искам да ми простиш !
Сърцето ѝ омекна и тя му каза:
- Искам да знаеш, че те аз също те обичам много и се гордея с теб за всичко, което правиш всеки ден за нашето семейство.
- Ти и децата ни сте най-важното и ценно в живота ми - отговорил мъжът и след това тихо я целунал по челото. - Моля те, не забравяй, каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до теб. Трябва да тръгвам, но този път ще бъде за дълго.
В този момент телефонът звъннал.
- Госпожо, бих искал да ви кажа, че... съпругът ви претърпя тежка катастрофа... мъртъв е. Съжалявам...
- Това е недоразумение, защото мъжът ми си е вкъщи, току-що разговарях с него. Трябва да сте се обадили на грешен номер.
Тя затвори и започна да обикаля къщата, да търси съпруга си във всяка стая, но него го нямаше никъде. Усещаше как душата ѝ се изпълва с голяма болка и цялото ѝ тяло беше студено. Сърцето ѝ замръзна и тя падна на колене в средата на хола. Тя осъзна, че мъжът ѝ не се е прибрал у дома! Това, което изглеждаше толкова истинско, е било само видение, и че душата на съпруга ѝ се е сбогувала с нея.
ЗАПОМНЕТЕ !! !! ️ !!️ ❤️
Никога не излизайте от дома ядосан! Може би за последен път виждате любимите си хора и ги прегръщате за последно!
Знам, че мнозина няма да споделят тази история! Но ако сте от хората, отделили време да прочетат този текст, споделете го, за да си обърнем малко повече внимание. Може би това малко послание сближава хората.
Нека винаги се стараем да бъдем благодарни за живота, защото той е толкова крехък и незаменим!
~ Марсин Победител
❤️Наскоро попитаха 76 годишната Шер за връзката й с 36 годишния Александър и тя отговори:
"В любовта математика няма."
И като се замисля, това е най-вярното нещо, което някога съм чувал за любовта. Там наистина няма математика. Поне не в истинската любов.
Там не броиш какво даваш и какво получаваш в замяна.
Не броиш прегръдките, букетите с цветя, ти на мен – аз на теб.
Не прелистваш страниците на бакалския тефтер с мазни пръсти и не смяташ.
Там се раздаваш докрай.
И има само твоите очи в нейните, а навън може и война. Може и апокалипсис.
Но ти виждаш само любимия човек и си сляп и глух за всичко останало.
В любовта математика няма.
А там, къде има, не е любов.
Не е!
*На снимката виждате Джеси Котъл и съпругата му Кели. Джеси е загубил краката си! Жена му го носи навсякъде, протези са краката на жена му. Това е истинската любов 😊
Урок по доброта
В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми каза да се упражнявам у дома. И така.
Двамата вървяха бавно по тротоара и стигнаха до автобусната спирка.
- Студено ли ти е? - попита Стефан.
- Не, тате! Виж, не съм си забравил ръкавичките.
Николай потропваше от крак на крак и се смееше. Автобусът дойде, отвори вратите и баща и син се качиха в него. Имаше хора, но намериха две свободни места. Седнаха един до друг.
- Шапката! - каза Стефан.
- Да, тате! - отговори детето. -забравих.
- А защо трябва да ги махаме? - попита бащата.
- От уважение към другите хора.
- Да, момчето ми. Тези хора може да не ги видиш никога повече, но са пътували с теб няколко минути от живота ти. Затова трябва да ги уважаваш, нали?
Детето погледна през прозореца, но не видя нищо интересно навън. Обърна се към баща си, доближи се до ухото му и прошепна:
- Тате! А защо този дядо зад нас е с шапка?
- Защото, е стар и мъдър. - отговори Стефан. - преживял е много и може да не я сваля.
Николай погледна отново към прозореца и изтри малко от мъглата по него с ръката си.
- Тате, ами аз като уважавам хората, значи съм добър, нали?
Бащата кимна с глава в съгласие.
- Госпожата каза, че който е добър, значи има всичко. Защо, тате, ти казваш, че не можеш да ми купиш телефон? Боби от нашия клас има, а знаеш ли как крещи?
- По-тихо, Ники! - каза Стефан. -силно говориш.
Първокласникът го гледаше в очите. Очакваше отговор от своя баща.
- Доброто винаги носи хубави неща, момчето ми. Малък си още за скъп телефон. Но, си достатъчно голям за да знаеш, че ако си добър ще имаш усмивките и любовта на хората. А това е всичко.
Детето се замисли, видя усмихнатото лице на баща си и облегна глава на рамото му. Чу подсмърчане от задната седалка. Обърна се, а там възрастният мъж си бършеше очите с ръка. Беше махнал шапката си. Смути се от погледа на малкото дете и се усмихна.
- Тате! - каза Ники. - този дядо защо плаче?
- Не знам. - отговори Стефан.
Старецът се надигна от седалката, спря се пред тях, бръкна в джоба си и подаде един шоколад в ръцете на Стефан.
- Вземете! -каза той. - аз отивам при внуците, но съм взел един шоколад повече. Вземете, дайте го на детето!
Възрастният мъж погледна към бащата, наведе се към него и прошепна:
- Всичко чух, господине! Трогнахе ми душата. Хубава вечер!
Старецът слезе от автобуса. Стефан погледна към сина си и каза:
- Видя ли, Ники! Когато си добър, винаги получаваш нещо. Понякога усмивки, друг път шоколад.
Детето се усмихна и се облегна на седалката. Идваше тяхната спирка, автобусът спря и двамата слязоха. Ученикът сложи шапката си и хвана ръката на своя баща. Вървяха бавно, пазеха се от леда. Стефан забеляза как момчето го поглеждаше, бръкна в джоба на якето си, извади шоколада и каза:
- Знам, че ти се яде, Ники. Сега ще го разделя на три. За теб, за мен и за мама. Спечелихме го с добрината си, а по-добра от твоята майка има ли? И тя заслужава. Нали така?
- Да, тате! - отговори детето.
То отчупи парченце от шоколада. Сложи го в устата си и затвори за миг очи. Изпита такава сладост, че неволно стисна силно баща си за ръката. Сладост от добротата в човека. Двамата мъже вървяха хванати за ръце. Всеки от тях с мисълта за доброто. Детето получило своя шоколад, а бащата спечелил уважение в невръстните момчешки очи.
Явор Перфанов
Www. 123nameri. Com Улица „Ген. Стоян Стоянов" 75, , ж. к. Дружба 1, София, 0895 400 914
Sofia
1572
Be the first to know and let us send you an email when Екскурзии в чужбина posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.
Send a message to Екскурзии в чужбина:
Merry, merry!
Туристическа компания "Бояна МГ"
бУлица "Братя Бъкстон", бл. 208
בולגריון - המרכז הישראלי בבולגריה
Bulgaria Boulevard
