Bulgarian historical project Κιμμέριοι / KUR Gamir - ra

04/11/2020

Името на кимерийската държава е Гамир, то и доднес е съхранено като топоним на територията на северна Армения, независимо, че селището Гюмр...

09/03/2020

АРХИВИТЕ :: В какво се изразява теорията на Кирил Милчев за древната българска история?

10/02/2020

НАБЛЮДАТЕЛ :: Името „българи“ и името на кимерийците (*gam-ir-а), ОЗНАЧАВА ЕДНО И СЪЩО.

02/01/2020

History

22/08/2019

При разчитане на разказа за потопа в таблички 9-11 от шумерския епос за Гилгамеш, във версията му в асирийската клинописна библиотека ...

22/08/2019

Теорията за кимерийския произход на българите е на Г.С.Раковски, затова й отделяме толкова време. Реабилитираме Раковски като историк, очер...

26/07/2019

Царските хуни още през средата на V в. Приск Панийски ги нарича "сарагури", тук "сар" е титул, а "Гур" е местност в северен Кавказ. Те н...

26/06/2019

Според волжко-българските легенди, съхранени в компилацията от ХІІІ в. „Барадж тарих“, произходът на хоните е от Боян. Боян в л...

07/06/2019

29/05/2019

Древната българска история. Кимерийци. Хуни. Българи.

29/05/2019

Известни са имената на няколко кимерийски царе ... Тешуб (произходът на името е може би хуритски). ...

10/05/2019

Въпросът с кимерийските артефакти бе решен едва в последните години на ХХ в. и несъмнено най-главна заслуга за това има проф. Аскол...

17/01/2019

Защо не знаем старата българска история до 681 г.? Този въпрос ме преследва от 2005 г. и с написването през 2014 г. на книгата „Древната българска история. Кимерийци.Хуни.Българи.“, сложих точка на почти десетгодишно проучване и изследване на българската история до 681 г.
Какъв е българският произход?
През 1856 г. Раковски се среща в Белград с възрожденският книгопродавец Хаджи Найден Йоанович, който е роден близо до Пазарджик. Хаджи Найден дава на Раковски в Белград един исторически ръкопис, донесен от него от Атон. В този ръкопис Раковски прочита сведението, че древните българи са се казвали „гимери и кимери“. През 1865 г. в Букурещ Раковски издава „Българска старина“ и на стр. 200 публикува ръкописа. Почти девет години, от 1856 до 1865, Раковски търси да научи нещо за тези кимерийци. Докопва се до Херодот и го цитира, но през ХІХ в. изучаването на кимерийците не е на дневен ред. В някои западни издания по онова време отъждествяват херодотовите кимерийци с кимврите от северна Скандинавия, което днес вече се знае, че е грешно. Но Раковски няма ориентир и също се впуска да проучва кимврите, тъй като наука за кимерийците няма.
През ХХ в. наред с изучаването на Древния свят се изучават и кимерийците, но руските учени до 80-те години на ХХ в. погрешно ги отъждествяват със скитите. Едва в последните 30 години кимерологията беше променена и стана сериозна историческа наука, благодарение на учени като Иванчик, Паркер, Тохтастев и др.
През VІ в. византиският летописец Прокопий Кесарийски пише, че хуните произхождат от кимерийците. Но това сведение, поради липсата на наука за тях през ХІХ и ХХ в.в., е пренебрегнато. Днес, благодарение на сериозният фундамент в кимерологията, може да наредим пъзела на древната хуно-българска история, която няма нищо общо със Средна Азия и с тюрките. Древните хуно-българи са кимерийци по произход.
За съжаление тези търсения на Раковски, които са били в духа на науката от ХІХ в., не са критично продължени, те просто са забравени изцяло през ХХ в., когато българските учени от Българската академия на науките наложиха табу над темата „Г.С.Раковски като историк“. Няколко поколения българи бяха възпитани, че Раковски е само революционер, но не и учен.
Срамно е, че поне един учен от ХХ в. не си е задал очевадния въпрос: откъде „анонимния автор“ от Атон или дори Раковски до 1865 г., знаят не само гръцкото название „кимери“, но и асирийското, което е с „г“.
Кои са кимерийците?
За тях преди откриването на асирийските клинописи през ХІХ в. се знаеше много малко и то на основата на античните автори като Омир, Херодот и Страбон. Независимо от това все пак се е знаело, че те се казват Κιμμέριοι. Но с откриването на асирийските клинописи кимерийската история придоби по-точни контури и най-вече стана ясно, че самоназванието им е всъщност „гимир”. „Акадското „Gimir (ra)”/ „Gаmir (ra)“…
Първите асирологични публикации в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в. На запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първия речник. Тоест, нито един учен от ХХ в. не си е задал въпроса: откъде Раковски през 1865 г. - ако е „фантазьор“ както го обижда Иречек, - е знаел за акадското сведение, че те се наричат и Gimir (ra), а не само Κιμμέριοι , както винаги ги изписват на гръцки?
Откъде атонския монах, написал че българите на Волга преди Ал. Македонски са се звали „кимери и гимери“, знае не само гръцкото Κιμμέριοι, но и името им с „г“, т.е. така както е било тяхното самоназвание, видно и от съхранените имена в еврейски, арменски и грузински: Гомер, Гамирка, Гимри?
Проблемът е, че съществуват десетки сведения, че произхода на българите е кимерийски, но и до днес на тях просто не им се обръща внимание.

17/12/2018

НАШИТЕ ДЕДИ, КИМЕРИЙЦИТЕ!

На картата, която давам, се вижда южно-черноморският град Хераклея (Heraclea Pontica), който се намира във Витиния (Bithynium).

В този град е съществувала стара местна историческа школа, следи от която са били съхранени в поемата „Аргонавтика” на Аполоний Родоски (ІІІ в. пр.н.е.) и във съчинението от ІІ в. на Ариан „Витиниака”. Точно последният е дал сведението за нимфата Траке, която била „майка на Трер” (епонима на тракийският народ „трери”). Откъсът е съхранен при Стефан Византийски: „Трери, народ. От Триер, син на Омбриарей и Траке, както казва Ариан във „Витиниака” (Steph. Byz., FGrHist 156 F 27).

Древната хераклейска историческа школа е проучена от Stanley Mayer Burstein (Outpost of Hellenism: the emergence of Heraclea on the Black Sea, University of California Pr., 1976, p.p. 1 -14), който обръща внимание (на с. 6-11), че там има данни за събития преди Троянската война, според които местен народ били кимерийците, които именно траките-трери изгонили от Витиния.

Времето на това събитие е преди Троянската война.
Древните хераклейски логографи са съхранили спомена, че Кимерий имал син Мариандин и той дал името си на мариандините. Царят на мариандините Приол бил син на Татий, внук на Мариандин и правнук на Кимерий.

Ако вземем предвид, че според „Аргонавтика” на Аполоний Родоски, Приол е бил съвременник на аргонавтите, става ясно, че „преименуването” на древните кимерийци на мариандини, е станало поне две поколения преди похода на аргонавтите, в който участва и Орфей, т.е. преди Троянската война, тъй като този поход се датира преди тази война...

Дали тази генеалогия на Кимерий е „книжна”?
Ако вземем предвид, че кимерийското нахлуване в Сарди и убийството на лидийския цар Гиг, е добре датирано, на основата на асирийските клинописи, и е през 644 г., то очевидно и атаката на същите кимерийци над йонийските градове, е поне няколко десетки години по-късно. Тогава възниква въпросът откъде са сведенията на Омир в „Одисея” за кимерийците, които той обозначава като „народ”, след като произведението му е доста преди 644 г.?

В науката е възприето, че първата среща на гърци-йонийци с кимерийци, е именно след 644 г., но очевидно Омир има някакви, макар и смутни, сведения за тях, от по-рано.

При Страбон пък от 1 в., има отъждествяване на траките-трери с кимерийците, но ако се проследят внимателно данните, съхранени от древната хераклейска историческа традиция, става ясно, че отъждествяването от Страбон на трерите с кимерийците, е изкуствено.

При Евстатий е съхранен откъс от „Витиниака” на Ариан, а както казахме Ариан ползва данни от хераклейската стара традиция. В този откъс (Eustath. FGrHist 156 F 76) е казано, че кимерийците имали „обичай да ядат трева” и те загинали от някаква отровна трева „аконит”. Същевременно, именно на нимфата Траке, са приписвани чародейства. Ако употребата на трева, при кимерийците, се свърже с Омуртаговият договор за мир, става ясно, че ролята на тревата при сключване на мир, е отколешна и се среща още при нашите предци кимерийците.

Образът на „тревата-отровителка”, при която били загинали кимерийците, според Ариан, е очевидно отзвук от нападението на траките над кимерийците и сключването на примирие. Кимерийците обаче не изчезнали, а те при Титий станали още „по-многобройни и придобили голямо благоденствие”. Това сведение е съхранено при хераклейския историк Домиций Калистрат (в схолите към Аполоний Родоски, FGrHist 430 F 1=433 F 2): „Местният герой Титий, за когото едни разказват, че е син на Зевс, а други – най-големият от децата на Мариандин, син на Кимерий, при когото народа стана по-многоброен и придоби голямо благоденствие.”

Този патроним Кимерий, не може да бъде сбъркан с етнонимът „кимериец”, защото схолите към Аполоний Родоски са съхранили името му още два пъти: „а други казват, че мариандините носят името си от Мариандин, син на Кимерий” и още „Казват, че Мариандин е син на Финей, Фрикс или Кимерий”.

Така става ясно, че народа мариандини е същият, известен по-късно като кимерийци.

Групирането на сведенията дава следната картина: кимерийците са заселват в далечното минало преди Троянската война във Витиния, където тракийците, които идват по-късно, ги изселват. Така трерите, чиято майка Траке дава името на тракийците, се заселват точно на кимерийски и мариандински поселища, което е дало основание на Страбон да смята през 1 в., че трерите са кимерийци.

Асколд Иванчик обръща внимание, че „разказът за борбата на тракийци с кимерийци за Витиния е възможно да бъде съпоставен с борбата на мизийци и мириандини, в която последните претърпели поражение, а техният цар Приол бил убит” (Apoll. Rhod. 2, 780; Nicandr. Alexiph. 12).

С други думи, проучването на миналото на нашите предци кимерийците показва , че те са народ не само по-древен от траките, но и известен с патронима си Кимерий още преди Троянската война. При това кимерийците не забравят древните си поселища и през 7 в. пр.н.е. се връщат във Витиния и превземат тези територии от лидийци и йонийци.

Нашите учени все още оставят без внимание въпросът, че именно кимерийците са предци на хуните (Прокопий Кесарийски), а сведенията за „мардуани” във волжко-българският средновековен летопис „Барадж тарих” отново показва, че именно кимерийците са били предци на българите. Това е казано и от Никифор Григора през 14 в. и неслучайно през 19 в. гениалният български революционер и книжовник Г.С.Раковски, на основата на летопис от Атон, твърди, че българите произхождат от „гимери и кимери”.

05/12/2018

В компилативният волжко-български летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих” ( част от свода „Джагфар тарих“ ) автора Баба Худжей...

05/12/2018

Проучвайки къде за първи път са локализирани кимерийците, съгласно първите сведения за тях от асирийските клинописи през VІІІ в. ...

19/11/2018

П рез ХVІІ в. френският ориенталист Erblo de Molenvil Bartelemid (1625 -1695) обявява, че българите произхождат от кимерийците. Францу...

05/11/2018

Асколд Иванчик за кимерийците, в превод на В. Тракийски

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ivanchuk_Kimeri.pdf

02/11/2018

Още Приск Панийски [фр. VІІІ], чиято историческа книга е описвала събитията до към 477 г. и фрагменти от която са запазени в преписите, правени през Х в. за Константин Багрянородни [последният е автор на няколко съчинения, между които и Constantine Porphirogenitus. De administrando imperio. Washington., 1967], съобщава, че сред хуните е съществувало поверие, че след смъртта на Атила огромната му империя ще рухне, но на третия му син Ернак било предопределено да я възстанови.

През 448 г. Приск е секретар в посолството до Атила на Максимин, изпратен от византийския император Теодосий ІІ. Целта на посолството е била да урегулира отношенията между ромеи и хуни след опустошителната война на Атила на Балканите през 447 г. [Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns: Studies in Their History and Culture. University of California Press, 1973; гл. ІІ, абзац „Атила”], когато според едни източници са превзети 100 града на Византия, а според други само 60.

В летописа си Приск разкрива, че преводачът на посолството Бигила бил натоварен от префекта Хрисафий и от императора с тайна задача - да занесе пари на могъщия хунски генерал Едеко [фр. VІІ], бащата на Одоакър, за да бъде убит хунския династ Атила. Заговорът, за който посланиците Максимин и Приск не били уведомени, не успял, понеже Едеко разкрил пред Атила опита на евнуха Хрисафий да го вербува за покушението, когато Едеко и Орест били в Константинопол през пролетта на 448 г., за да получат 6000 фунта злато като залог за примирието по уговорката от края на 447 г. между Атила и византийския преговарящ патриций Анатолий [фр. V].

Очевидно още към 450 г. Атила се подготвя да направи същото със Западната римска империя, което е постигнал с Източната след войната от 447 г., а именно да урегулира окончателно границите си с римския свят в Европа.

До тази година, по сведение на Приск Панийски, полиетническата империя на хуните е обхващала земите от Каспийско море до средни Дунав [фр. VІІІ], при Виена, където е бил хунският град Ветвар (бивш Корнунт)[Асемани].

От арменския историк от V в. Елише знаем, че арменски нахарари са искали помощ на север от проходите Дербент и Дарял в Кавказ от хуните малко преди 450 г., във връзка с готвено от тях въстание срещу окупацията на страната им от Персия (арменските и грузинските извори ги именуват „хони”).
Приск е оставил сведение, че в лагера на Атила в Панония още през 448 г. е имало слух, че той ще напада Персия [фр. VІІІ].

Така става ясно, че граница на Хунската империя с Персия е била планината Кавказ.

Западна граница на хунските територии в Европа към 450 г. е река Рейн. На запад от Рейн хунски войски са атакували до 450 г. само като съюзници на римските войски на Теодосий І, Стилихон, Аеций и Литорий [Otto J. Maenchen - Helfen. The World of the Huns; гл. ІІ, абзаци - „Атака на хунската конница в Галия”; „Улдин”; „Октар и Руа”].

Атила по същото време се готви да атакува онези територии на запад от реката, които са под протекцията на Рим, но номинално - а именно земите на бургунди, гали и франки [Приск, фр. ХІІІ] и поселищата на визиготите в Тулуза. Римските претенции към тези територии са наложени още до 434 г. и то благодарение на хунската помощ на чичото на Атила и Бледа - Руа, която той оказва на римските пълководци Литорий и Аеций.

Военният съюз между хуни и западни римляни преди смъртта на Руа през 434 г. е почти безпроблемен и по времето на общото ръководство на Бледа и Атила над хуните след 434 г. Когато през 445 г. Атила става самодържец, договореностите с Рим и Валентиниан ІІІ са подновени от посолство на Карпелион, сина на Аеций, до него [фр. VІІІ].

Явно по това време на Атила, в знак на приятелство, хитроумно и добре премислено, е връчен и най-висшия римски военен чин magister militum, за да получава съответните лична и гарнизонна заплати, като с последната, подобно всички римски висши военачалници с този чин magister militum, той е можел да поддържа вещево цяло съответно военно подразделение, което е било очевиден материален жест от страна на Аеций и Валентиниан ІІІ към новия господар на всесилните хуни.

По този повод през 448 г. Приск научава от Константиол (родом римлянин и съветник на хунския династ), че Атила бил казал надменно при връчването му на този чин: ”Пълководците му (на Валентиан ІІІ) са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори” [фр. VІІІ]. Но не се отказал от заплатите.

10/09/2018

Страничка

24/08/2018

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ В ЛЕТОПИСИТЕ :: Името „българи” е разчетено!

24/08/2018

Кимерите са строго фиксирано племе още през VІІІ в. пр.н.е. от асирийските клинописи, докато траки е общо име за множество п...

23/05/2018

11/05/2018

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ В ЛЕТОПИСИТЕ :: Кирил и Методий през 855 г. създават азбуката.

29/03/2018

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ В ЛЕТОПИСИТЕ :: Кимерийци и българи…

29/03/2018

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ В ЛЕТОПИСИТЕ :: Средновековен коментар на Евстатий Солунски за кимерийците.

29/03/2018

БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ В ЛЕТОПИСИТЕ :: ГАМИРА – първата българска държава.