Слънчевата страничка

27/02/2024

10/04/2022

Ако ти си от онези,
които още търсят и намират
Добро в хората,
в себе си, в света,
Любов в сърцето,
Мъдрост в книгите,
чистота в природата..
Ако ти си от онези
влюбени странници,
носещи раници
пълни с мечти,
но понякога падаш,
губиш се, забравяш
за Слънцето зад облаците,
ако понякога ти става тъмно-
ела и напълни своята раничка
с мечти и светлина -
от Слънцето, Природата,
и Слънчевата страничка !

27/03/2022

ПЕСЕНТА НА ЖИВОТА

Остава ти живот една година!”
Гласът на доктора бе кротък, благ.
Но сякаш ток през тялото ми мина.
Умирах бавно. Болен бях от рак.
„Ще си отида двадесетгодишен!”
Това ми светна тутакси в ума.
И без да хленча, и без да въздишам,
спокойно, тъжно тръгнах към дома.
Бях млад, безспорно, но корав и печен.
Ще трябва просто да се примиря.
Остава ми година. Бях обречен
Животът ми безславно изгоря.
Реших след време да вървя на село,
на въздух чист там в родния балкан.
Смъртта ме дебне. Ще я срещна смело.
С живот обичан, страстен и желан.
Решено - сторено. Заминах с влака.
С родителите тихо се простих.
Не знаеха, че там смъртта ме чака.
Горките! Истината им спестих.
Посрещнаха ме баба, дядо. Радост!
Софра богата спретнаха за миг.
Бях светъл лъч в самотната им старост.
Но вътре в себе си дочувах смъртен вик.
Животът ми, остатъкът му жалък,
пое по коренно различен път.
Работех яко. Благ бе всеки залък.
На баба, дядо, шашна се умът!
Излизах често сам сред планината.
В природата вековна бях щастлив.
Усещах сила нова, непозната.
И чувствах, че наистина съм жив.
Изпращах залез и зора посрещах.
Преливаше у мене светлина.
За болестта си просто се не сещах.
Дълбоко дишах слънце и луна.
Валеше ме дъжд пролетен и летен.
И леден сняг ми пълнеше врата.
Природата - романът непрочетен
започнал бях аз жадно да чета.
Пред мен разлистваше южняк гората
и чувах шепот на безброй листа.
Пред мен разливаше се красотата
в едно прекрасно кътче на света.
Въргалях се в моравата зелена
и сладко пиех изворна вода,
унесен слушах буките как стенат,
мечтаех да съм на орел следа.
Под боровете - снажни великани
събирах падащия зимен скреж,
на върховете горди и смълчани
се чувствах като бог, пречистен, свеж.
Годината измина неусетно.
Заякнал бях, узрял и помъдрял.
И мисълта за смърт бе съответно
като забит в сърцето ми кинжал.
Не чувствах болка, а напротив, сила
наляла беше моята снага.
Дори секундата живот е мила,
когато смърт затваря ти кръга.
Но продължавах да живея жадно,
очаквайки последния си ден.
Течеше време бързо, безпощадно.
Животът песен пееше за мен!
И втората година се изниза.
Живеех все така. Бях здрав на бик.
За нов живот получих ценна виза.
И чувах песента му всеки миг.
Дори сега, римувайки словата,
когато съм надхвърлил шестдесет,
за мен природата е майка свята.
Природата направи ме поет.
Отвори ми очите тя за радост,
изостри притъпеният ми слух,
дари ме с чудодейната си сладост
и омагьосан песента й чух.
Животът сред природата е здраве,
далеч от пипалата на града,
там чуваш песента му, тя те прави
добър, щастлив и с лична свобода.
Ослушай се! За теб животът пее!
За него ти си сбъдната мечта!
Човекът на земята ще живее,
догде животът пее песента!

Божидар Коцев

27/03/2022

Тази сутрин в метрото една жена кашляше жестоко. Отидох до нея и й подадох бонбон, за да я успокои. Тя прие, благодари и ми сподели, че е преподавател в Софийския университет и се притеснявала, че няма да й стигне времето преди лекция, за да мине през аптека.🙂
Друга дама се дойде към мен с насълзени очи , подаде ми жълто лале и каза ,че дълго време не е ставала свидетел на добронамерен жест. Каза ми "Благодаря ти, дете" 🙂
Слизам от метрото с жълтото лале и ухилена до уши започвам да крача в парка. Фиксирам начумерена госпожица на около 5. Стигам до нея й и казвам; "Подари ми една усмивка, а аз ще ти подаря лалето" Тя се ухилва , взима лалето и казва: "Благодаря! Аз съм Дивна." 😀
И за пореден път ми светва в главата колко сме свързани и как си оказваме влияние един на друг. И буквално каквото излъчвам в пространството, то се връща към мен.
Вселената е изумително съвършена и понякога имаме щастието да забележим как ни се усмихва.
Честит Благовец! Благи да са мислите и делата ни!

Диана Стоянова

27/03/2022

Прочутият бохемски романист и писател на кратки разкази Франц Кафка (1883–1924), който никога не се жени и няма деца, един ден се разхожда из парк Щеглиц в Берлин. Там той среща момиче, което плаче. Било загубило любимата си кукла.
Двамата с Кафка търсят куклата, но не я намират. Кафка предлага на момичето да се срещнат и на следващия ден и пак да я потърсят. Но и на другия ден не я намират. Тогава Кафка дава на момичето писмо от името на куклата, в което пише: „Моля те, не тъгувай за мен. Тръгнах на пътешествие, за да разгледам света. Ще ти пиша за всички свои приключения“.
Така започва тази трогателна история. По време на срещите Кафка чете на момиченцето изящно композираните писма от куклата, в които разказва за приключения и всякакви случки от света. Момичето намира за очарователни тези истории и много се радва. Накрая получава писмо, в което куклата съобщава, че се връща в Берлин. На следващия ден Кафка купува и дава на момичето нова кукла.
„Изобщо не прилича на моята кукла“, се изненадва момичето. Кафка й подава писмо, в което куклата споделя: „Пътуванията ме промениха“. Момиченцето прегръща новата кукла и я занася щастливо у дома.
Година по-късно Кафка умира, а много години след това вече порасналото момиче намира писмо вътре в куклата, подписано от Кафка: „Всичко, което обичаш, рано или късно ще бъде изгубено, но в крайна сметка любовта ще се върне при теб под различна форма“.

Чрез Миро Митев

05/07/2021

Така сме и хората. На който му се работи, знае, че има достатъчно цветя. А на който повече му се консумира, попада и на доброто и на лошото. :)

08/03/2020

Има един особен род жени, които ме вдъхновяват и които ме карат да си кажа: "Ей, има нещо в нашия пол, което е толкова важно за света.."
И това не са красивите жени, които нежничко и деликатно стоят и внимават да не развалят с някоя мимика лицето си, нито са силните и независими жени, които само с поглед сякаш могат да пометат света. Не са и домакините, обсебени от грижата за дома и проблемите с децата, потънали някак в един омагьосан кръг на оплакване и самосъжаление. Не са и артистките, които с чар и умение обсебват публиката - на сцената или просто ходейки по тротоара и общувайки в ежедневието.
Всички тези изброени са чудесни и те са едни цветя, птички или опори в нашия свят.
Но жените, за които днес искам да пиша, които днес искам да поздравя, които носят за мен истинското определение за думата ЖЕНА, са жените Лечителки. Това са жените, които като едно коренче са впити в соковете на земята и чрез голямата си връзка с природата, поддържат с живот и сила своето семейство и своето общество. Ние никога няма да видим тези жени да ходят изпъчени с горда походка и да размахват коси след себе си. Те не мигат прелъстително, нито говорят прекалено много. Походката им е осеяна с мекота и смирение, в косите им се крие ухание и магнетизъм, а в погледа - сила, дължаща се на тяхното знание и най-вече на тяхната любов.
Да, това са знаещите жени. Те притежават знание, с което могат да помагат и лекуват страдащите. Те имат знание, но не спират да го развиват в себе си. Те не спират да наблюдават околния свят, не спират да се интересуват, те никога не допускат мисълта, че са по-умни и винаги подхождат с търпение и интерес към всеки, който иска да им каже нещо. Но знанието далеч не е това, което ги изпълва с така достойната за възхищение женственост. Това не са онези жени с престижни професии, които гордо носят знанието си наоколо и със снизхождение го раздават на околните.
Не, силата на тези жени, за които говоря, е любовта. Те носят огромно състрадание в своите сърца, те са любящи и милосърдни. Те живеят, за да помагат. Те имат здрави семейства, добри деца и щастливи мъже, а всеки друг, който се докосне до тях, остава обогатен.

11/02/2020

„Смяташ ли,че красотата ще спаси света? -Да. Но не красотата на ‘Мис Свят’. Ами тази по лицето на майка, която преди секунди е родила детето си.
Усмивката на дете, осиновено от добри хора.
Уличното изкуство.
Картината в Градската Галерия, която промени мирогледа ти.
Мъркането на котката ти.
Чаша чай в дъждовен ден.
Танцуване под дъжда.
Нощните разходки.
Играта на слънчевите лъчи по листата на дърветата, стигащи до земята, обрисуващи „зайчета“.
Красивото момиче в парка, което ти се усмихна.
Добродушното момче от последния етаж, което ти помогна, когато си беше изгубил ключа.
Старите снимки на семейството ти.
Кучето, което спаси възрастен човек от удавяне.
Когато подариш старите си дрехи на дом за сираци.
Когато купиш закуска и чай на бездомника на ъгъла.
Когато целунеш и прегърнеш баба си и дядо си.
Когато поглеждайки в една локва виждаш толкова много цветове.
Когато капките роса по тревата ти дават надежда.
Когато се събудиш по-рано, за да гледаш изгрева и вдишаш свежестта на утринния, хладен въздух.
Когато помогнеш на приятел да се изправи, когато няма сили да стои на краката си (сложете тук и пряк, и метафоричен смисъл.)
Когато някой хване ръката ти и се закълне във всичко свято за него, че няма да те предаде.
Когато направиш същото за него.
Когато някой просто те прегърне, без да те разпитва и съди.
Когато някой те разбира.
Когато ти разбираш.“

Рей Бредбъри

20/01/2020

Любов трябва
(Иван Вазов)

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по — добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш — и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш — то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш — то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по — лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума — с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знай — злият тоже…
Омразата — тя пълни днес света!
Тук требува любов! — тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

08/01/2020

Честит нов ден! Накъдето и да ни заведе неговата мелодия, нека го изтанцуваме с усмивка

14/02/2019

Честит празник на Любовта! И нека всеки ден бъде!

21/11/2018

Няма нищо по-хубаво от лошото време! - както е именувал романа си писателя Б.Райнов. И наистина има ли нещо по-хубаво от тези уют и близост, които се създават между хората, притиснати от условията на природата в своите малки построени домове, сградички или метални, движещи се машинки? Когато човек е изваден предимно навън - мисловно или емоционално, той има нужда да приема информация от външния свят, както и да излъчва такава. Тогава имаме нужда от хубавото време, слънчевите лъчи, хората, излезли на разходки, забавления, ярките природни пейзажи. Но ако преминем в обратното състояние - чувство на медитативна задълбоченост, свързано донякъде с усамотение, то "лошото" време ще бъде идеалният фон. Състоянието на концентрация, състоянието в което човек е влязъл в себе си, е особено подходящо за занимание с изкуства или наука, размисъл, четене, творчество. Въобще това състояние позволява възприемането на такава външна информация, която изисква задълбочено разбиране и вътрешно преживяване. За това, нека се радваме на всички условия, защото както е в природата, така и при нас, всички те ни дават по нещо различно, не по-малко полезно от предходното!

19/11/2018

Сърденето или как да ги накараме да ни обърнат внимание?

Сигурно всеки познава онзи тип деца, които са готови за всяка малка ситуация да се тръшнат, разплачат или просто да отидат в ъгъла сърдити. Те виждат някаква несправедливост спрямо тях и тази реакция е, която крещи "Обърнете ми внимание!".
С течение на възрастта обаче, нещата стават доста по-страшни. Вече жаждата не е само за внимание, а чрез обидата, ти съзнателно или не желаеш да подчиниш отсрещния. Всички сме чували за насаждането на т.нар. чувство за вина.
Аз самата, като чувствителна жена, често се засягам и разбира се.. сърдя. И никога не е нарочно, преднамерено, с цел да контролирам човек или ситуация. Много от болните от синдрома на сърденето, просто не осъзнават това, което причиняват на околните, нито метода, по който действат за да постигнат своето. А именно - вниманието, енергията на другия.
За това, колкото и несправедлива да ни се вижда ситуацията в момента, нека не се поддаваме веднага на тласъка на бурното море на емоциите, а да помислим. Първо, защо и кое кара този човек, причинил ни обидата, да постъпи така. И второ, дали демонстрирайки болката си, ще разрешим въпроса дълготрайно. Защото дори моментно да предизвикваме съчувствие, това няма да е решение и модела на наранен и утешаващ го/ разкайващ се омръзва, пък и поддържането му изчерпва голямо количество енергия и за двете страни. Така че, нека се питаме, обясняваме, разбираме, споделяме и най-вече нека слушаме, нека слушаме думите, но и не само тях. Нека слушаме емоциите, погледа, мисълта, душевността на отсрещния.

15/11/2018

А вас какво ви разтревожи днес? Заслужава ли си?

31/07/2018

Пътят безкраен предстои, все напред,
все по-влюбен пристъпваш,
към хоризонта пред теб.
Навяхваш крачета и може би чупиш крила,
но какво от това, какво от това?
Пътят нали продължава?
Сини мъгли
поглъщат измамени мисли, мечти,
пътят нали продължава?
Сред безкрайни нивя
от червена жарава,
повярвай,
твоят път продължава,
продължава сега!

07/07/2018

Вървя си по улиците и гледам плочките по тротоарите, градинките, оградките по дворовете и внезапно осъзнавам, че всичко това е съставено от нечии идеи. Дали по-оригинални или по-обикновени според нашия критерий, всичко наглед материално е било преди това идея. Сградите, дрехите, различните пакетчета в магазините, музиката по радиото, бизнес плановете, събитията, целият онлайн свят и всяка малка подробност, която ни заобикаля. И точно тези малки или не толкива малки, но пък много на брой детайли определят целия поток на развитие на човечеството. Колкото и банално и незначително да ни се вижда повечето от това, което ни заобикаля в населените места, трябва да виждаме в него първичната идея, творческия импулс и да го ценим като такъв. И никога да не забравяме силата на идеите. Както чуждите, така и нашите. Възможно е да се окаже, че най-ценния световен ресурс не са парите, нито пък властта, а точно - идеите. Те са малките вадички, които сливайки се в различни посоки, могат да изместят цялата река от нейното корито.

19/05/2018

Find your own silence.

19/05/2018

Накъдето и да пътуваш, се връщай към себе си.

17/03/2018

Флейта. Звукът на природата.

Едно от най-красивите места, на които съм импровизирала :)
Когато музиката се слива със всичко наоколо .. защото е породена от него!

през Окото на музиката :) through the eyes of Music.

17/01/2018

Слънчевата страничка's cover photo