INA Tonina -TOUR GUIDE

08/11/2024

След двуседмично скитосване из Мексико се добрахме до Карибското крайбрежие да заслужен релакс

11/10/2024

Седя в Ронда в очакване на следващата група
🔥ХОТ ПРОМО 🔥
📸Обиколен тур📸
🇪🇸 Барселона - Валенсия - Мадрид🇪🇸
🗓️16.10 – 22.10.2024
✈️от София
✈️от Букурещ

📌Цена от София- 1590 лв.
📌Цена от Букурещ - 1440 лв. ,
🚌възможност за трансфер от Варна, Добрич и Русе

Цената включва:
✅3 нощувки със закуски и вечери в хотел 4*, Коста дел Маресме, Барселона
✅1 нощувка със закуска и вечеря в хотел 4*в гр. Валенсия
✅2 нощувки със закуски и вечери в хотел 3*, в околностите на Мадрид
✅Самолетен билет София – Барселона и Мадрид – София или Букурещ – Барселона и Мадрид – Букурещ.
✅Малък ръчен багаж с размери до 40 см x 20 см x 25 см – раница или малка чанта.
✅ТОП екскурзовод за дестинация Испания.
✅Лицензиран луксозен автобусен транспорт с 50-местен автобус с климатик по време на цялата програма
✅Панорамна автобусна обиколка в Барселона, Валенсия и Мадрид.
✅Пешеходени турове с лицензиран местен екскурзовод на български език в Барселона, Валенсия и Мадрид
✅Трансфер - летище - хотел – летище
✅Медицинска застраховка с покритие 5000 евро

Цената не включва:
❌Двупосочен трансфер от Варна, Добрич и Русе до летището в Букурещ ( за програмата от Букурещ )
ин.20 човека.
❌Допълнителни багажи ❌Допълнителни екскурзии
❌Индивидуални слушалки по време на обиколките - 3€ на ден на човек

За резервации:
📩 [email protected]
📱0999 989 991
📱0999 989 992
📱0888 880 990

12/08/2024

Време е за Мексико!
И да, знам, че не е новост.
НОВОТО е, вече имаме програми от ВАРНА.
Обиколен тур "Загадките на Мексико" с полет от Варна на 07.02.2025
Почивки на Ривиера Мая в хотел по избор от Варна
08.11.2024 - 7 нощувки
10.02.2025 - 7 нощувки
13.02.2025 - 8 нощунки
24.02.2025 - 7 нощувки
14.03.2025 - 7 нощувки

20/06/2024

https://bgtourism.bg/turoperatorat-ara-tour-razkriva-koi-sa-nai-predpochitanite-ekzotichni-destinacii-za-nova-godina-2025/

Бъдете информирани за най-новите събития и тенденции в София . Открийте актуална информация и топ дестинации.

28/05/2024

МЕКСИКО ЗА ДЕНЯ НА МЪРТВИТЕ - едно неповторимо преживяване!

✈️ Полет София - Мексико Сити и Канкун - София
👍 12 нощувки в Мексико Сити, Паленке, Кампече, Мерида, Вияермоса и Плаякар
👉 Включени всички екскурзии и посещения
👉Водач и беседи на български език
Програмата и подробности може да видите, за въпроси и уточнения, звънете на 0888 90 55 53
👉 https://aratour.bg/magicofmexico

17/02/2024

Четвъртият ден от карибското ни пътешествие ни отвежда до поредната от 13-те островни държави – Антигуа и Барбуда, която се състои от три основни острова и множество малки октровчета с обща площ от 442 кв. км. Най-големият от островите на територията на страната е Антигуа с площ от 280 кв. км, Барбуда е разположен върху 166 кв. км /дължина 24 км и ширина 14/, а Редонда е само 1,5 кв. км суша в морето. Столица и административен център на малката държава е градчето Сейнт Джон на о. Антигуа. Цялото население е малко над сто хиляди души, разпределени основно между Антигуа и Барбуда, като по-голямата част от тях живеят в столицата /около 25 000 души/. Населението на о. Барбуда е около две хиляди, а о.Редонда не е населен.
Островите са част от групата на Малките Антилски острови и са открити от втората експедиция на Колумб, който им дава името Антигуа в чест на Девата от Антигуа. Историята ни отвежда в IV в. в малкото градче Антигуа в тогавашен Леон, където се съхранявала фигура но Богородица, подарена от папа Силвестър. Наречена е Антигуа /Старата/, тъй като нейното рожение и мисия са предречени от пророците в Стария Завет. Тази фигура не е запазена, но изображението на Девата с Младенеца и бяла роза в едната ръка се появява в черквата в градчето пред IX в. Легендата разказва, че подобно изображение се появява на стената на джамията в Севиля като предсказание, малко преди кастилския крал Фернандо III /Сан Фернандо/ да отвоюва града от маврите. По-късно в Катедралата, наследила основите на някогашнага джамия се устройва специална капела, посветена на Девата от Антигуа или с времето превърнала се в Ла Антигуа.
Барбуда, подобно на Барбадос /различна интерпретация/ произлиза от „брадат“, какъвто вид имат коренищата на дърветата там – като гъста брада.
Подобно на всички карибски острови, Антигуа е населявана от ареуаки, завладени от карибите, а по-късно от испанци и французи, но след влизането във водите на Новия свят на англичаните, нещата се променят и те владеят острова от 1667 г. , когато изселват на него католици от Ирландия в хода на региозните войни.
Днес Антигуа и Барбуда е независима държава, част от Британската общност и държавен глава е кралят на Англия, представляван от местен губернатор, а изпълнителната власт е в ръцете на министър-председател.
Всичко това ни разказва един симпатичен местен шофьор, с който се договаряме да ни покаже най-интересните места на острова. Нашият гид се казва Уинстън и държи да отбележи, че не е роднина на Чърчил. Той, естествено е тъмнокож, както повече от 87% от населението на островната държава.
Уинстън е на 77 години и демонстрира завидна енергия и хъс за работа. През целият път не спира да ни разказва за колониалните времена, когато от Африка са докарвани роби, за да работят на плантациите за захарна тръстика и ром, за нечовешките условия, при които работели и отглеждали децата си. Всъщност, за децата са полагани грижи от робовладелците, защото в тяхно лице имали бъдещи роби, при това съвсем безплатно, тъй като още с раждането си се превръщали в собственост на робовладелеца.За това и било важно да оцелеят, при това в добро здраве, за да могат да работят на плантациите.
Работата на плантациите е тежка и изтощителна, а още по-тежка е в процеса на обработка на тръстиката и добива на захар от нея. По пътя разглеждаме останките от най-старата фабрика за захар, от която е останала мелница и част от помещенията, в които са живеели робите. По време на посещението се засичаме с група ученици от средния курс, които са доведени тук, за да видят условията на работа на предците им и по разказа на учителката осъзнаваме с какви чувства израстват тези деца към някогашните стопани на земята. Чак се чувстваме неудобно, че сме бели, та макар и далеч от англичаните и хитрите търговци на роби!
После минаваме през корабостроителницата на Нелсън и се изкачваме на наблюдателна точка The Shirley Heights Lookout, откъдето по време на войната за американската независимост се е наблюдавал подхода към острова от всички страни. В случай на опасност дежурният давал знак с флагове през деня или с изстрели през нощта, за да вдигне на крак защитаващите острова. Днес това е най-прекрасното място за съзерцания на уникалните заливи, корабостроителницата и цялата окръжаваща морска шир, която се вижда като на длан.
Снимаме се с Уинстън, който прави посещението ни незабравимо, но все още не подозираме какво ни е приготвил! В края на пътуването и на път към кораба той ни дава час време да усетим прелестите на местните плажове – сатенен пясък, спокойствие и топла тюркоазена вода. Удоволствието е пълно с местен ром докато чакаме да премине краткотрайния тропически дъжд.

17/02/2024

04/02/2024

Едва поутихнали емоциите от пъстрите пейзажи на Санта Лусия, от очарованието на Питоните и живописните рибарски селища, се срещаме с Барбадос, второто преживяване от невероятния ни Карибски тур.
Корабът пристига на разсъмване и от най-високата палуба наблюдавам изгрева, който осветява силуета на острова. Първото, което веднага поразява е, че погледът тук не спира във височини и гиганти. Една леко понагъната равна повърхност, която се обхваща наведнъж без окото да се сблъска с нещо и се фокусира в желанието да стигне до там. И така, напред към Барбадос!
Островът е с дължина 34 км и ширина 23 км. , което при липсата на сериозна денивелация и сравнително добра пътна мрежа прави възможно обикалянето му за един ден. Начинанието определено си заслужава, защото разликите между източното карибско и западното атлантическо крайбрежие са осезателни и бих нарекла това най-интересната забележителност на острова. Дължината на бреговата ивица е 97 км. и ако човек я следва би се удивил как преминава в различни светове и действителности.
Най-високата точка на Барбадос се извисява на цели 336 м. над морското равнище, но дава чудесен поглед към бреговете.
Населението на острова е около двеста и деветдесет хиляди души, предимно от африкански произход, което се обяснява с историческата хронология. Освен туристите, постоянно острова обитават малки групи англичани, ирландци, италианци, индийци, китайци, ливанци и сирийци.
Барбадос е открит от колумбовата експедиция още по време на първото му пътуване, към „Индия“ и за това попада в географското понятие „Западни Индии“, но името му дават португалците около 40 години по-късно, наричайки го „островът на брадатите“. Дали защото местното население е носело впечатляващи бради или заради коренищата на дърветата остава тяхна тайна, но и име на местото, с което го обозначаваме до днес.
Първите жители са от племето таинос, които изват от север с канута около IV в. , по-късно от юг идват аравакаи, които оспорват на местните оскъдната територия, но в крайна сметка заживяват заедно, а през XIII в. войнствените кариби, настанили се по всички острови в околността се превръщат в стопани на острова. Именно тях заварват испанците когато стъпват там. По-късно португалците предявяват претенции към мястото, пренебрегвано от испанската корона и в продължение на четири години водят война за управлението му. През 1620 г. англичаните го превръщат в своя колоия и той остава под тяхно управление до 1966 г., когато получава независимост. Въпреки това английският монарх, в случая кралица Елизабет II остава държавен глава, представляван от губернатор на острова до 2022 г. когато Барбадос се превръща в парламентарна република, напълно независима от Великобритания.
Икономическото развитие на Барбадос започва с култивирането на захарна тръстика от английските колонизатори, а с това се променя и състава на населението. През 1644 г. при около 30 000 души население са докарани първите 800 роби от Африка, които да работят в плантациите от захарна тръстика. През 1660 г. съотношението между плантаторите и робите е почти поравно, а през 1724 г. са регистрирани осемнадесет хиляди бели плантатори и петдесет и пет хиляди роби с африкански произход.
Днес туризмът е водещ отрасъл, а захарната тръстика продължава да съществува, но отдавна не е единствен или дори водещ отрасъл в икономиката на страната.

12/10/2023

Вярна на себе си бягам от стандарта.
Коледно и новогодишно не ми се привиждат отрупани със сняг елхички, базари с дъх на канела и топъл пуловер пред камината.
Последни две каюти за невероятно преживяване на ПРАЗНИЧЕН КРУИЗ В ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН - само 7 работни дни отсъствие и 14 дни по Сейшели, Мадагаскар, Мавриций и Реюнион.
Някой с мен?

Корабът на мечтите - Коледа и Нова година в Индийския океан. Почивка в Сейшелски острови, Сейшели

09/09/2023

Отваряли ли сте скоро книжка с приказки за рицари и маркизи, чиито стъпки отекват по стръмни калдъръмени улици към каменни домове с балкони, отрупани с цветя?
Кога последно си мислехте как някоя достолепна дама тайно въздиша, скрита зад дантеленетото перде на благородническия дом, виждайки как нейният кавалер препуска към страховита битка, губейки се по криволичещата пътека сред величествени планини?
Да избягаме в детството, в света на приказките и маркизите на Рупит......
Рупит се намира в комарка Осона на провинция Барселона в Каталуния. Официално в селището живеят по-малко от 300 души, а то сякаш е заспало под магическата пръчка на приказна фея. Само паркираните тук-таме автомобили и кабели за електричество подсказват, че все пак, се намираме в XXI в.
Прохладата на Пиринеите и уморената от летните жеги зеленина правят разходката по притихналите сокаци на Рупит истинско бягство от реалността и ежедневните грижи. Тънкият аромат на топъл хляб от местните пекарни, шума на реката през селото и песента на птиците наоколо превръщат мястото в мечтан пристан.
Първите сведения за Рупит датират от 968 г. и се отнасят до черквата Сан Хуан де Фабрегас. През XII в. е основано селището от местни благородници. На 25 януари 1681 г. крал Карлос II присъжда титлата „Маркиз на Рупит“ на Франсиско Антонио Бурнонвил и Перапертуза, рицар на Ордена на Сантяго. Тя е наследствена и в момента XII-та маркиза на Рупит е Фабиола де Силва и Мора, кръстена на своята леля, покойната кралица на Белгия Фабиола, родена испанска благородничка и омъжена за краля на Белгия Балдуин I. Усещането за приказно време съвсем не е измислено.....

17/07/2023

Не, нямам мечти, просто следвам отколешните си намерения.
Факт - БРАЗИЛИЯ ни очаква!🇧🇷🇧🇷🇧🇷

10/03/2023

Поредното пътешествие клони към своя край. Отново напълно непознати се превърнаха в едно голямо семейство, споделяйки снимки, преживявания, спомени и житейски истории.
Човекът е човек, когато е на път.
Почти приключваме с магията на древните маи и прохладните води на сенота Hubicu, за да се отдадем в следващите дни на тюркоазените ласки на Карибско море.
До скоро! По нови пътища и с нови емоции.
Следващото ни пътуване по маршрута е на 29.10.2023 когато по традиция ще посрещнем Деня на мъртвите в мексиканската столица и ще се впуснем по загадъчните пътеки на историята.
Благодаря за доверието, за усмивките и за несекващия смях и добро настроение!!!!
https://aratour.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B7%D0%B8%D1%8F/zagadkite-na-mexico-4/171

05/03/2023

Каньонът Сумидеро е едно от най-впечатляващите природни забележителности на Чиапас. Пътуването през него с лодка не е препоръчително, а задължително, за да усетите дивия вкус на този забележителен със своите природни дадености щат.
През територията на щата протича река Грихалва и авантюристично се впуска в каньона Сумидеро в сърцето на Сиера Мадре де Чиапас, на височина около 2 000 м. Реката извира във високите части на Гватемала, на над 4 000 м. височина, преминава на мексиканска територия, неколкократно сменя посоката, захранва втората по значимост в Мексико ВЕЦ и се влива в Мексиканския залив на територията на щата Табаско, заедно с р. Усумасинта, образувайки широка делта.. Цялата й дължина е над 600 км., но точно тук тя е най-живописна и най-дълбока, защото преминава през разлом, образуван още през Плейстоцена /1,806 млн. г. пр. Хр. - 11,5 хил. г. пр. Хр/. Водите ѝ буквално се шмугват между огромни канари в продължение на 25 км. Най-високата точка по течението на реката е буквално отвесна каменна стена с височина над 1000 м, които заедно с дълбочината на реката от около 250 м. правят внушителните 1300 м. от дъното до върха.
От първите сведения за реката от капитан Хуан де Грихалва, който описва делтата й през 1518 г. до 1527 г. испанците не са подозирали за съществуването на този невероятен каньон. Пръв капитан Луис Мартин опитва да мине през него, но опита му остава неуспешен. Няколко години по-късно, през 1534 г. когато Бернал Диас дел Кастийо побеждава местните, които опитват да защитят земите си от нашествието на испанците, те се хвърлят в реката от най-високата точка, за да не попаднат в плен на завоевателите. Европейците са впечатлени от дълбочината на каньона, но не дръзват да го преминат по вода. Едва в края на XIX в. двама французи опитват да преминат през каньона, но намират смъртта си в него. Първото проучване в горната му част става реалност в началото на ХХ в., когато Маркос Бесера, заедно с група местни маи успява да навлезе няколко километра по течението на реката, но до 31 март 1960 г. цялата му дължина остава мистерия, в чието разгадаване търпят поражение няколко експедиции. Двадесет години по-късно, през 1980 г. каньонът е обявен за национален природен парк.