02/03/2022
Потънало в забрава и гъста растителност, забравено от всички римско тържище Дискодуратера.
На два километра южно от село Гостилица и на около километър североизточно от село Славейково, до левия бряг на река Янтра в местността "Калето" се намират развалините на стария римски емпориум (от старогръцкото понятие "емпория", означаващо тържище, пазарище), наричан Дискодуратера, което се превежда със съчетанието "Двойна яка крепост".
Той е създаден и заселен през 176-180 г. по времето на забележителния римски император-философ Марк Аврелий и е бил важен пътен възел и търговски център през Късната Античност и Средновековието.
Тържището се намира на разклонението на древния път от Августа Траяна (град Стара Загора) към Никополис ад Иструм (при село Никюп) и Нове (близо до град Свищов). От обикновена пътна станция то бързо се превърнало в едно от главните тържища в Долнодунавските римски провинции.
Там е имало голяма митническа станция и тя напълно отговаря по форма на подобни римски съоръжения – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 метра, като от към югозападната страна е защитена от естествения дълбок ров на близкото Узуново дере, откъм север е имало непроходимо блато, а югоизточната страна е била непристъпна, поради високия 12-15 м отвесен бряг на река Янтра. Запазени са три ъглови кръгли и три междинни правоъгълни кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До югозападната порта са намерани надписи, фрагменти и постаменти на статуи.
Северно от крепостта над дерето на Малкояларска рекичка все още стои римски мост.
През средата на 3-ти век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в 5-ти - 6-ти век, продължил до идването на славяните. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване.
Римската крепост е обявена още през 1967 година за архитектурно строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с национално значение. За първи път името на римското тържище се споменава в края на 19 век от Карел Шкорпил, който изследва старините около старата българска столица Велико Търново. Именно той първи споменава за римска станция, която е била разположена край римския път от Никополис ад Иструм за Аугуста Траяна.
От проведените разкопки през 20-те години на 20 век се открива и името на тържището Дискодуратера, градът, който го основава - Аугуста Траяна и времето, когато е основано - през управлението на римския император Марк Аврелий /161-180г/. Открит е надпис, който гласи:
Ἀγαθῇ τύχῃ.
Μᾶρκον Αὐρήλιον Ἀν-
τωνεῖνον αὐτοκράτο-
ρα Γερμανικὸν Σαρματι-
κὸν Μηδικὸν Παρθι-
κὸν ἡ πόλις ἡ Τραιαν-
έων τὸν αὑτῆς κτίστ-
ην ἐν τῷ ἐνπορίῳ ἐν Δισ-
κοδουρατέραις, ἡγεμο-
νεύοντος τῆς ἐπαρχίας
Ἀσελ[λ]ί̣ο̣υ ̣Α̣ἰ̣μ̣[ι]λ̣[ια]ν̣οῦ̣
"На добър час! Градът на траянците [издигна статуя] на своя основател император Марк Аврелий Антонин, Германски, Сарматски, Мидийски, Партски в тържището в Дискодуратера, когато управител на провинцията беше Азелий Емилиан."
Основно археологични проучвания се правят от 1958 до 1961 година от музея във Велико Търново, под ръководството на археолога Богдан Султов, който подробно описва крепостните стени, кули и съоръженията във вътрешността на крепостта.
Източник: Деян Димитров
