11/09/2015
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.998283253528850.1073741864.987344814622694&type=3
#България #КрасотатанаБългария #Добрич #Балчик
Балчѝк е крайбрежен град в област Добрич, Североизточна България, разположен в средните части на северното Българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Той е административен и стопански център на едноименната община Балчик. Населението на град Балчик към края на 2011 година е 11 321 жители.[1][2][3]
Значима забележителност на Балчик е архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“ - състоящ се от комплекс вили изграден 1924-1934 г. за лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи и създадената през 1955 г от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 декара.
Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). През 2007 година бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.
По времето на античната колонизация на Черноморието в земите обитавани от траките милетски колонисти - карийци, малоазиските потомци на траките, и гърци основават селището Круни (Krunoi), името означава "Пролет" или "Извори". Според Херодот градът е образуван по времето на мидийския цар Астиаг царувал от 585 пр.н.е. до 550 пр.н.е.. Известно време след това в чест на тракийския бог на виното възприет от гърците под името Дионис селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис), той е бил в района над днешното рибарско пристанище. След похода на Ситалк към 440 г. пр. Хр. селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г.сл.Хр. в Римската империя.
В късната античност градът е преместен по-навътре от брега и от римляните е издигната нова голяма крепост, тя е овладяна от българите още с основаването на отсамдунавска България в 680г., населена е и е ползвана от тях по време на Първото Царство. В района на Авиобазата при разкопки на 23.07.2004 г. в ранносредновековно селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният средновековен двуобреден некропол от прабългарския период от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край Нови Пазар. Българската крепост от времето на Второто Царство е крепостта Карвуна заемаща останалото от старата крепост и стратегическото ново селищно укрепление на най-високия хълм "Ехото", тя дълго е главен град на Добруджа, докато няколко време след смъртта на болярина Балик в 1366г. наследника му Добротица не премества столицата си в Калиакра. В края на 14 век града пада под турско робство. От тогава той носи днешното си име. За етимологията му съществуват три предположения: първото — от името на Балик, брата на деспот Добротица, виден български феодален владетел в Добруджа чиято столица е бил по чието име завоевателите го назовават, подобно названията дадени от турците на град Кюстендил, (от името на деспот Константин), на Доспат (от Деспот Алексий Слав), на самата Добруджа (от името на деспота Добротица) и т.н., втората — от куманската дума баликчик - „градче“ (според проф. Ив. Добрев) и третата — от „балчук“ (турска дума, означаваща „калищата“, предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд).
Балчик е освободен от турско робство в 1878 г. Няколко месеца преди това началника на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян спасява Каварна от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града заради което е убит на 22.(10) юли 1877 г. от нападналите съседния български градец турци[5]. Веднага след това 80 души доброволци Балчик и Силистра сформират конна чета т.н. "Драгунерия" оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев - Амира, после от Бончо Павлов - Бунала и накрая от кап. Радович, която действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди, при боя на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се отправя към самата Варна и разрушава ж.п. линията при гара Гебедже, днес Белослав, с което съществено подпомага освободителите[6]. Руските войски освобождават Балчик от турско робство на 22 януари 1878 г. В 1913 г. Балчик пада под Румънско робство. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България, на 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея окупира напълно необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. В август 1916 румънците отвличат и пратщат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години[7]. Hа 6 септември 1916 г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916 г. града е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца, която е победена и прогонена в Морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“ командвани от кап. Георги Радков подпомогнати от 3 хидроплана и българската подводница "Подводник № 18". В 1919 г. Балчик отново е окупиран от румънците, при репресиите 1913 - 1940 г. румънските окупатори убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената им са записани на паметни плочи поставени в 2005г. в градината пред общината. На 21 септември 1940 г. силите на военноморският ни флот командвани от контраадмирал Асен Тошев извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България както е договорено от Цар Борис III с Крайовския договор, градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е въстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди бежанци българи депортирани от румънците от родните им български земи в Северна Добруджа.
С Балчик са тясно свързани имената на Драмския войвода на ВМОРО Михаил Даев, на опълченците Горги Попов, Никола Иванов и Никола Минков, на водача и защитника на егейските българи Андон Калчев и т.н. При обявяването на Балканската война в 1912 година Иван Д. Саракинов, Никола Иванов и Никола Минков от Балчик се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] и се сражават за освобождението на останалите под турско робство след 1878г. българи. Във войните за национално обединение на България дават живота си 61 балчиклии, имената им са записани на войнишкия паметник в центъра на града.
Снимки:
httpa//www.google.bg/
httpa//www.moreto.net/
www.bulgariatravel.org
www.otbivki.com
httpsa//www.facebook.com/balchik:::www.facebook.com/balchik
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Balchik (Bulgarian: Балчик, Romanian: Balcic, Turkish: Balçık) is a Black Sea coastal town and seaside resort in the Southern Dobruja area of northeastern Bulgaria. It is located in Dobrich Province and is 42 km northeast of Varna. The town sprawls scenically along hilly terraces descending from the Dobruja plateau to the sea.
The town is named after the medieval ruler Balik, brother of Dobrotitsa, after who is named the city of Dobrich.
Founded as a Thracian settlement, it was later colonised by the Ionian ancient Greeks with the name Krounoi (renamed as Dionysopolis, after the discovery of a statue of Dionysus in the sea).[4] Later became a Greek-Byzantine and Bulgarian fortress. Under the Ottoman Empire, the town came to be known with its present name, which perhaps derived from a Gagauz word meaning "small town".[5] Another opinion is that its actual name derived from that of a local noble - Balik.
After the liberation of Bulgaria in 1878, Balchik developed as centre of a rich agricultural region, wheat-exporting port, and district (okoliya) town, and later, as a major tourist destination with the beachfront resort of Albena to its south. The ethnic composition gradually changed from mostly Gagauz and Tatar/Turkish to predominantly Bulgarian. According to an estimate by Bulgarian historian Rayna Gavrilova the Bulgarian population before 1878 was only around 10%.[6] According to the latest 2011 census data, Balchik's ethnic composition is the following:[7][8]
Bulgarians: 7,916 (72.9%)
Turks: 1,715 (15.8%)
Gypsies: 954 (8.8%)
Others: 191 (1.8%)
Indefinable: 79 (0.7%)
Undeclared: 755 (6.5%)
After the Second Balkan War, in 1913, the town was renamed Balcic and became part of the Kingdom of Romania. It was regained by Bulgaria during World War I (1916–1919), but Romania restored its authority when hostilities in the region ceased. In 1940, just before the outbreak of World War II in the region, Balchik was ceded by Romania to Bulgaria by the terms of the Craiova Treaty.
During Romania's administration, the Balchik Palace was the favourite summer residence of Queen Marie of Romania and her immediate family. The town is the site of Marie's Oriental villa, the place where her heart was kept, in accordance with her last wishes, until 1940 (when the Treaty of Craiova awarded the region back to Bulgaria). It was then moved to Bran Castle, in central Romania. Today, the Balchik Palace and the adjacent Balchik Botanical Garden are the town's most popular landmarks. Currently, three 18-hole golf courses are being developed around town, two designed by Gary Player and one by Ian Woosnam.
During the inter-war period, Balchik was also a favourite destination for Romanian avant-garde painters, lending his name to an informal school of post-impressionist painters – the Balcic School of Painting [9]- which is central in the development of Romanian 20th-century painting. Many works of the artists composing the group depict the town's houses and the Tatar inhabitants, as well as the sea.
Photos:
httpa//www.google.bg/
httpa//www.moreto.net/
www.bulgariatravel.org
www.otbivki.com
httpsa//www.facebook.com/balchik:::www.facebook.com/balchik
