29/08/2024
"Човешкото око все сляпо едното...
Види човек, който се усмихнал... завиди му!
Погледне човек, който се е засмял, забравяйки за малко грижи и безпокойство - бълне огън, примижа и търси вече причини що да е толкова щастлив...
Човешкото око, все сляпо едното...
Вижда, недовижда и вече направило преценки, анализи и търси началото и края му...
инак не може да заспи от любопитство и въпроси...
Що аджеба се усмихва?
Що ли се е случило, че толкова хубаво се смее...?
Да му стане на човек хем грозно, хем тъжно...хем жалко...
Човеци сме уж, а все надникнем в чуждата паница...
Да види!
Да знае!
Да не пропусне нищо...
Пуста и завист...
Пуста му празнота...
Нито те знае. Нито познава...
Чул - недочул,
Знае - не знае, разбирач!
Хем гледа,
хем не види!
И се сетя за мъдростта на Алеко Константинов:
"Пази Боже, сляпо да прогледа!"
От такива "слепци "... - надалеко!
Ще те удави у собствената си жалка злъч и празнота...
Добре, че имам две очи!..
Два пъти да гледам, три пъти да преценявам и пет пъти да заобикалям.
Така са ме научили даскалите ми и скромното ми семейство.
Преди да кажеш нещо - първо трябва отстрани и теб си да погледнеш...и ако си човек,
да се зарадваш, че някой - някъде се усмихва и смее...
Та белким прихване и теб, да се засмееш и ти...
Нищо, че не познаваш човека отсреща.
Нищо, че не знаеш съдбата и живота му.
Човеци сме...в крайна сметка.
Никой няма да векува, ама едната усмивка много се помни!
Дори и да е от непознат.
Та...благословени да са виждащите,
първо в душата на човек и да даде Бог, прозрение на "слепците"....та да зърнат и те в собствените си души!
Белким видят празнотата и сивотата, която ги е превзела, та да спрат да надничат в чужди паници, чужди софри и животи...
Да му дожалее на човек от толкова очи и празни погледи...!
Най - сме силни в плюенето...
Инак за обичане на ближния...
много ни няма!
Или ако я има нейде,
все кусури ще се намерят...!
Равни нямаме в това."