Всеки ден от 18:30ч. и от 20:00 часа, от „Рибарско пристанище-Созопол”, потегля моторен кораб „МАГЕЛАН”. Морската разходка е с продължителност 60 мин. Цена за възрастни 10 лв, за деца до 12 год. 6 лв /деца до 3 години пътуват безплатно/
Обиколна разходка покрай Созополския бряг – остров „Св. Кирик и Юлита”, островите ”Св.Иван” и „Св.Петър”, мидените плантации , продължава към нос Скамни /стария град/, минава покрай централен градски плаж , Боруна /нов град/, нос Колкита /Буджака/
Корабът може да бъде нает и почасово за различни мероприятия. Максимален брой пасажери 116.
Остров „Св. Кирик и Юлита”
Още през 1965 г. остров Св. Св. Кирик и Юлита е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резервата "Созопол". На острова се намира историческата сграда на първото в страната рибарско училище, която е била построена още през 1939 г.
Острови „Св. Иван и Св.Петър”
Остров „Св. Иван” е най-големият български черноморски остров. Той се намира на по-малко от километър северно по права линия от стария град на Созопол, заема площ от 660 дка, а най-високата му точка се издига на 33 метра над морето. Съвсем близо до остров „Св. Иван” се намира още един остров – „Св. Петър”, който е значително по-малък. Предполага се, че в миналото двата острова са били свързани.
Морски фар
На остров Св. Иван е построен фар, висок повече от 9 метра, който подава звукови и светлинни сигнали и указва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. Интересно е да се отбележи, че островът е служел за ориентир на мореплавателите още от древността. Тогава за сигнал за били използвани огньове. Друг любопитен факт е, че единствената находка по нашите земи, изобразяваща фарово устройство е сечена в района на Аполония. На лицевата страна на монетата е изобразена жената на римския император Марк Аврелий (161-180 г.), а на обратната – фар с горящи пламъци.
Съвременният фар е построен през 1911 година. Светлината му е видима на 18 морски мили.
История
Остров Св.Иван има богата история и това не е никак чудно, пред вид близостта му със Созопол, наследник на древния град Аполония.
Археологически проучвания на острова са провеждани между 1985 г. и 1994 г. и от 2008 г. насам. Най-голямото откритие до момента е т.нар. реликварий с мощи на свети Йоан Предтеча, открит от проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов от Великотърносвският университет.
В хода на проучванията на острова е установено, че в южната му част е имало тракийско светилище през периода 7-ми – 4-ти в пр. н. е., посветено на Аполон Лечител. Смята се, че именно в това светилище е била поставена известната бронзова статуя на Аполон от древността, висока 13.2 метра, творба на скулптора Каламис от древна Атина. По-късно, през 72 г. пр. Хр. статуята е била отнесена на хълма Капитолия в Рим от римския пълководец Марк Лукул. В средата на 5-ти век нейните следи се губят вследствие на готските нашествия .
Предполага се, че малко след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя – в края на 4-ти или началото на 5-ти в., върху руините на тракийското светилище на остров Св. Иван е построена християнска базилика, чийто останки могат да се видят и днес. Около базиликата се оформя манастирски комплекс. Базиликата и манастирът са разрушени в края на 5-ти или в началото на 6-ти век, вероятно при варварски нашествия, но малко по-късно е била построена нова, по-голяма базилика и манастирът е продължил да съществува.
През 10-ти век манастирът се превръща във важен книжовен център. Патрон на манастира е Свети Йоан Предтеча.
През Средновековието районът около Созопол често минава от византийско в българско владение и обратно, като за последно е завладян за България под управлението на цар Светослав Тертер. През 1308 година точно тук на остров Св. Иван цар Светослав Тертер се венчава за византийската принцеса Теодора Палеологина. Това е втори брак за българския владетел. Първата му съпруга умира няколко години по-рано.
Манастир Свети Йоан Предтеча просъществува и по време на турското робство, чак до началото на 17-ти век, когато е опожарен и разрушен от турците, защото в продължение на няколко години се е използвал за убежище от пирати-казаци. След опустошението на манастира, монасите се преместват на остров Халки до Константинопол, като съхраняват голяма част от манастирската библиотека. Днес остров Халки е един от принцовите острови в Мраморно море, близо до Истанбул.