Вършец събира в себе си всички природни богатства на едно място – кристално чист планински въздух, обаятелни природни гледки и топли минерални извори с лековита вода. Няма друго място, събрало толкова блага на съвсем малка територия. Една разходка до града ще ви накара да се почувствате не само по-здрави, но и по-жизнени и отпочинали от натовареното ежедневие.
“Вършец за мен е символ на здраве, защото с животворните си води къпе и лекува телесни недъзи, а с великолепната си природа възражда преуморената душа, спомага за възстановяването на хармонията между тялото и душата.” др. Дамян Иванов 1829.
Град Вършец е разположен на 400 м. надморска височина по поречието на река Ботуня в Северозападна България. Разстила се по северните склонове на Западна Стара планина в подножието на връх Тодорини кукли и на изток от врачански Балкан. На 30 км южно от областния център Монтана, на около 30 км източно от Враца, на около 14 км от Берковица и на около 90 км северно от София. Има 3 маршрута, по които можете да стигнете до Вършец от Столицата :
София - Костинброд - Бучин проход - Гинци - Бързия - Спанчевци - Вършец 94 км ( пътят минава през Петроханския проход )
София - Нови Искър - Гара Бов - Гара Лакатник - Миланово - Вършец 88 км ( след Лакатник, пътят започва изкачване към върха на планината, след което следва спускане и всичко това е осеяно с непрекъснати завои )
София - Ботевград - Мездра - Враца - Бели извор - Вършец 145 км ( най-заобиколният път, но най-бърз през АМ Хемус )
История
Вършец е едно от най-старите курортни селища в България. Съществуването му датира още от древността, когато траките са привлечени от лечебните минерални извори по тези земи. Те му дават името Врещец, което в превод означава „вряла вода”. Тракийското момче бог - Телесфор, чиято уникална бронзова скулптура от 2 век пр. Хр. е открита по тези места, днес е символ на града. През късната античност Вършец получава името „Медека” (от латински Медикус – лечебен), а най-старите запазени писмени сведения за града са от византийски хроники от VI в. Много бързо Вършец се превръща в притегателен лечебен и възстановителен център за римляни, турци и по-късно българи. Тук войските събирали сили за тежките битки (останките от древни бани и крепости все още са запазени). В турски документ от 1576 г. Вършец се споменава под името Виришниче. Като курорт започва да се развива през 1850 г. когато Димитър Лучков, родом от Вършец е излекуван с минерална вода.
През 1910 г. във Вършец е построена първата държавна минерална баня, ръководена от първия български балнеолог Дамян Иванов. Благодарение на него градът се превръща в развит лечебен център на европейско ниво. Прииждащите болни стават толкова много, че се налага изграждането на нова, по-голяма баня. Така през 1930г. се ражда новата минерална баня. Малко по-късно е създадена и Слънчевата градина. От двете страни на Алеята с чинарите изникват хотели и вили. Със застъпничеството на доктор Дамян Иванов град Вършец става горд стопанин на втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в столицата. Парк с над 800 декара с борови насаждения и екзотични видове, който е и водоснабден чрез специална напоителна система. През 30-те години на ХХ в. Вършец е популярен курорт сред творческия и политически елит на България. Банското казино, което е разположено в центъра на Вършец, до старата и новата баня, е построено през 1924 г. Преди Втората световна война тук са се забавлявали богати българи и чужденци. Наричат го още "Царското казино", защото е било редовно посещавано от принц Кирил . Тук са отсядали още цаp Борис ІІІ, Иван Вазов, Дора Габе и др.
Забележителности
Минералните бани - В самия център на града се разполагат и сградите на двете бани. В момента работи единствено Новата баня. Архитектурата на Старата минерална баня ще ви впечатли с прозорците й в стил „сецесион”, както и венецът от маслинови клонки на фасадата (вероятно отпратка към Древна Гърция, където маслината се смятала за символ на безсмъртието и благополучието). Новата минерална баня е по-модернизирана, по-обширна и с доста по-разчупена архитектура. Централната й фасада е украсена от огромен часовник, а покривът – със статуи на къпещи се момченца, възседнали охлюви (символ на бързото оздравяване) и на нимфи-пазителки. Басейнът наподобява римските бани и е изпъстрен с романски мазайки, а за да се подсили лечебната сила и на слънчевите лъчи, специално са оборудвани няколко тераси, използвани за хелиолечение.
Царското казино - срещу Баните и днес може да бъде видяна сградата на някогашното царско казино, което някога е било разкошно средище на светския живот. Това е и първият хазартен дом в България. През 30-те казиното бива допълнено от виенска сладкарница, ресторант с музика на живо, танцови салони, но и с електричество. През 1938 година тук е избрана и първата мис Вършец г-ца Олга Драндаревска.
Алеята с чинарите - В центъра на Вършец се намира красива пешеходна зона, известна като "Булеварда с чинарите". От двете страни на дългия два километра булевард се извисяват дървета на възраст повече от 100 години. Това е и традиционно място за разходка на гостите и жителите на Вършец, а покрай алеята са разположени едни от най-красивите вили в града, изградени в началото на ХХ век.
Парковете на Вършец - като един изключителен зелен град, Вършец предлага няколко големи парка. Вторият по големина парк в България след Борисовата градина се намира именно тук. Сред 800 декара насаждения, може да откриете различни и редки видове, засадени от самия доктор Иванов. Непосредствено до Алеята с чинарите се намира и “Слънчевата градина”. Наречена е така заради алеите, които са разположени под формата на лъчи. Новият парк, намиращ се непосредствено пред Балнеосанаториума, също е предпочитано място за отдих от гостите и жители на града.
Иванчова поляна - популярно място във Вършец. Алеите на градския парк водят до поляната, разположена на най-високото му място. С развитието на града като популярен балнеолечебен център поляната става част от "Пътеката на здравето" - място за гимнастика и отмора. Местните хора вярват, че измиването със сутрешна роса на Иванчова поляна преди изгрев слънце е лечебно. Днес поляната е чудесно място за пикник и досег с красивата природа. След Иванчова поляна се намира и красивия „Райски кът“.
Клисурски манастир - Намира се на живописно мястo под връх Тодорини кукли. Основан е през 1240г. Той е едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия и българска народност. Иконостасът в храма на манастира е обявен за паметник на културата.
Вършец радва своите посетители и с новоизградените велоалея, въжен парк, детски площадки, фитнес на открито, скейт рампи, ледена пързалка. Съвсем скоро ще бъдат изградени още атракциони.
Снимка заглавие: Недко Недков
