01/08/2024
В село Гугутка, Ивайловградско, ни отведе гостоприемството на местните жени, начело със Севда Делимоллова, Станка Везирова, Райна Делимоллова и кметицата Анка Юлиянова, както и вкусните истории, които бяхме чували за местните ястия - дюрме, голник, зелник с тученица, трахана с агнешко , баница с ориз и домашен петел с булгур. Чудно ни посрещнаха, вкусно похапнахме, но си тръгнахме с кървящи души, защото жените ни разказаха трагичната история на селото по време на геноцида над тракийските българи през 1913 г.
⛪Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия започва още докато мастилото по Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. не е изсъхнало. Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война .Още в началото на юли турските войски настъпватот Галиполи и Чаталджа, грабят, убиват и опожаряват всичко, що е българско. Това, което е станало от юли до октомври, пише професор Любомир Милетич, надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане.
⛪Убийствата засягат мъже, жени, деца и старци в около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност. Пострадалите села са Гьокчебунар (Сив кладенец), Покривен, Хухла, Арнауткьой (Гугутка), Дутли (Черничево), Добришка и др. В село Сив кладенец, в читалищната сграда са хвърлени 42 души. Зданието е полято с газ и запалено. Младите се хвърлят през прозорците, но са застреляни. Общо в селото загиват 60 души.
⛪В село Покривен невинните жертви са 33 - натикани в училището и избити. След училището е запалена църквата, а после и цялото село. В село Хухла са убити 42 мъже. Главатарят на ордата башибозуци нагло заявява на жените: изклахме мъжете ви, вас ще ви заведем в Анадола и ще станете кадъни. Село Горно Ибриюрен е нападнато от редовна турска войска. Убитите мъже и жени са 52 души. Отделно децата са хвърлени и давени във водите на Арда.
⛪В Гугутка загиват 75 души. Селото е опожарено и разрушено до основи от башибозуци и наказателна рота от турската армия: от общо 111 къщи, 102 са напълно изгорени, над 100 души са изклани или разстреляни, между които шест пеленачета, дори един е изпечен на шиш като яре, десетки са осакатени, а шест жени, девойки и деца са отвлечени в Турция. Тук е и „могилата” на избитите жени, събрани в една къща и изклани накуп. След българската реокупация, труповете са толкова разложени, че решават да не ги погребват поотделно, а ги затрупват във формата на могила.
⛪Жертвите в село Дутли (Черничево) са 90. Такава е съдбата и на другите български села в Ивайловградска околия. Разорението на българите в Одринска Тракия е повсеместно. Къщите, покъщнината, земеделският инвентар са заграбени, овършаното жито и дребен добитък – реквизирани.
⛪Трагичните събития са описани от местния общественик и писател Георги Петков в книгата му "Моите духовни струни. Кървавата 1913 г.". Петков пише книгата по завета на баща си, а вуйчо му го предупреждава: "Ако всичко напишеш, от книгата кръв ще текне, мъка ще текне. Черна книга ще стане. Не знам можеш ли на книга огън и сеч да запишеш. Не знам кръв и мъка как ще запишеш на книга". И баба му го моли: "Недей, чедо, недей си разваля душата. Това писане не е за младо, пък ти си още дете. Всичко е кръв, въртене на саби и ножове, сякане на глави, мушкане с кол малки дечица, гнусни срамни работи с невести и моми". Но Петков написва този реквием за разорението на тракийските българи. И понеже тези събития са бяло петно в официалната българска история, тиражът на книгата отдавна е изчерпен.
📖111 години по-късно, българите тук не са забравили преживяното и са си изградили Стена на родолюбието под мотото „Вярата и знанието са силата и духа на Гугутка“. На нея са изобразени патриархът на българската литература Иван Вазов, двамата свети равноапостоли Кирил и Методий, поетът революционер Христо Ботев и сградите на първото светско училище в селото. Стената е подготвена от Русин Касабов и изрисувана от художника Стойко Гъгъмов по идея и със спомоществователството на проф. д-р Георги Паскалев, роден в Гугутка и бивш ректор на Медицинския университет в Пловдив.
💔А местните жени, въпреки спомена за някогашните зверства, не са загубили човещината си, не са намразили никого и дори с мъка разказват за младите турчета от съседното село, които по време на събитията от 1913 г. се опитали да се застъпят за приятелчетата си християни. С тях израснали, с тях играли заедно, но молбата им не само не била чута, но и тези деца били жестоко убити. Една рана в българската история, която още кърви и никога няма да зарасне....
#СлоуТурс #СлоуТурсБГ #СлоуТурсБългария
